-
Д-р Кирил Петков: Приемам бедни пациенти, работя, за да помогна
-
Престъпно е лекар, положил Хипократова клетва, да е едноличен търговец, категоричен е стоматологът
Зъболекар от Дупница продължава да практикува професията си въпреки преклонната си възраст. Д-р Кирил Петков, който през м. август навършва 92 години, не връща пациенти. Лекувал предимно бедни хора, голяма част от които не могат да си платят. На „по-заможните” взимал по 5 лв. Колкото да не е без хич. До услугите на дългогодишния стоматолог прибягвали предимно роми, които идвали главно за вадене на зъби. Месечно приемал по двайсетина души.
„От 1952 г. работя като зъболекар. Започнах в кабинет в родното ми село Дяково и оттогава до ден-днешен не съм спирал. Пациентите ми намаляват, но помагам на не по-малко от 20 човека на месец. Това са изключително бедни хора или такива, на които съм личен лекар от много отдавна.
Те идват. Други идват за съвети. Но обикновено идват от циганските махали. И днес имаше една жена, дойде с количката, с детето и й направих услугата. Търсят ме най-вече за изваждане на зъби. Бедните хора не започват отначало, търсят помощ, когато зъбът стане за вадене. Затова се прави повече екстракция. На тази жена, за която споменах, й взех 5 лева. На други, като ги видя, че нямат, въобще не им задавам въпрос за плащане. Целта ми е да помагам. Преди всичко да помагам. Аз каквото съм могъл, съм направил. Колкото съм могъл, забогатял съм… Ако може да се говори за забогатяване. Работя, за да помогна на човека”, споделя д-р Петков. Казва, че за него е неприемливо прекаленото комерсиализиране на лекарската професия, превръщането на медиците в еднолични търговци. „Не мога да приема това за нормално. Не може един лекар, който е положил Хипократова клетва, да пише пред името си едноличен търговец. Няма връзка. Престъпно е дори. Целта на държавата в тоя случай е да се разтовари, да няма ангажименти. Но за хората не е добре в никакъв случай. На мен ще ми бъде обидно на рецептата ми да пише „Едноличен търговец”. В никакъв случай, аз не съм търговец. Ако е трябвало да съм търговец, ще съм търговец. Няма да съм доктор. Но нещата се променят. За едни области на живота положително, но за други… Да се бърка в здравеопазването по такъв груб и отвратителен начин… Не. В никакъв случай не съм съгласен. Не. Не”, коментира зъболекарят.
В десетилетията, които е дал на професията си, стоматологът е имал много тежки случаи. „Случаите са много. 25 години – най-хубавите ми години, бяха в минската болница в Бобов дол. Там обслужвахме 25 000 души – работници и чиновници и живеещите в околните села. Организацията беше на такова ниво, каквото човек трудно може да си представи. И понеже мината е предприятие, в което има много машини, особено по време на трета смяна, когато на миньорите им се спи, се стигаше до злополуки. Движещ се механизъм, удря го, чупи му челюстта или му избива зъбите, или му разкъса лицето, или му откъсне ухото. Всичките тия неща бяха мой ангажимент. Аз се занимавах с тях и затова от болницата ми дадоха една стая в хирургията само за моите болни – лицевочелюстната област. 20 г. съм лекувал пациенти. Всички случаи бяха трудни. Имаше един милиционер – Димчо Кралев. Качва се в коша на един мотор. Тоя, който управлява мотора, не бил опитен и на Мламолово, на завоя не намалява и наш Димчо изхвръква от коша, пада в един боклук и си разрязва главата от веждите до шията. Черепът не беше наранен, но кожата беше наранена, все едно скалп. Като го видях, позна ме и се разплака. Аз го успокоих – няма проблем. Шие се по един специален начин – естетичен шев на Халщер се казва. Конците са резорбируеми и се шие вътрешно, да няма белег. Направихме го, оставих го в болницата известно време и после въобще не личеше, че е имал такъв проблем”, разказа стоматологът. Обяснява още, че винаги е поставял на първо място помощта, която трябва да окаже на пациентите си. „Никога не мисля, като дойде човекът, дали има пари, какви са му възможностите. И много хора ми казват: „Предварително си искай парите, защото някои не си плащат. Казва: ”Сега нямам, на пенсия” и т.н. Не. На мен не ми е удобно предварително да искам пари. Да свърша работа, това за мен е важно”, категоричен е Кирил Петков. Обяснява още, че с болка приел закриването на МБАЛ „Д-р Стоян Сантев” в Бобов дол. Казва: „Жалко. Нова болница. Аз бях завеждащ стоматологията. Отидох там, когато болницата се отвори. Всички, които работехме там, много си помагахме. Уважавахме се. Бяхме най-младото отделение с най- младия завеждащ. Аз бях на 35 г., докато другите завеждащи бяха по-възрастни, на Вътрешно – на 60 г., на Хирургията – пенсионер. Пет отделения бяхме. Но такъв ред, такава организация”.
Неотдавна докторът издаде петата си книга. Тя е посветена на родното му село Дяково, където ходи редовно. Шофира сам. Грижи се и за градина, която е на вилата му в Сапарева баня. За нея разкрива, че построил с помощта на ръководството на мината. От предприятието му осигурявали работници. На въпроса какво е научил за хората, докато е стоматолог, отговаря: „Хората се много различни. Едни не забравят и най-малкото добро, което съм им направил. Докато други – много голямо добро, а се правят, че не те познават. Всичките ми домашни успехи – така да ги нарека – направих си вила в Сапарева баня, това е благодарение на добра помощ от мината. Има нужда да правим плоча, обаждам се – 4 коли по 5 души, 20 души дойдат, избият я. Трябва ми стълба, нещо такова. Начертая, докарат, залепят… Много ми помагаха. И от ръководството, и от хората получавах много помощ”.
Д-р Петков е работил известно време и в Дупница. В момента живее в апартамента си в центъра на града. Има две дъщери, които тръгват по неговия път в медицината. Голямата му дъщеря д-р Малина Петкова е доцент в Медицинска академия, където преподава на чуждестранни студенти. Малката – д-р Любка Петкова, е джипи в столицата. Зъболекарят има и внуци, и правнуци.
