Инж. Тодорка Стоянова изпрати във в. „Вяра” писмо, в което
е публикувала бележки за книгата на дупнишкия краевед изследовател Иван Ст. Хаджийски – „Антиболшевишката съпротива в Дупнишка околия – 1945-1958 г.”. Ето какво пише тя: „Неотдавна прочетох книгата на гл.ас. Иван Хаджийски за антиболшевишката съпротива в нашата околия. Това е огромен изследователски труд, събрал срещи с много хора, съвременници на този период. Всичко е систематизирано по периоди и райони, подкрепено с много разговори и документи. Авторът, след срещи с хората, търси в архивите доказателства за споделеното, намира протоколи, съдебни решения и т.н., анализира ги. Езикът на автора е научен, точен, анализите са верни, умерени, без преувеличения и забежки. Акуратно описва събитията, причините, последствията. Оценките са справедливи. Това прави този изследователски труд обективен, истински, убедителен.
Историята трябва да се знае и помни. Историята е учител на народите.
В зората на новата ера на българската държава след Освобождението от турско робство, през 1885 г. при Съединението на Източна Румелия и Княжество България нашите предци са приели девиза „Съединението прави силата”, който надпис и днес е на сградата на Народното събрание. Това трябва да бъде ръководен принцип при управлението на държавата. Но какво става? Всеки кандидат-държавник и действащ държавник обича да цитира тази мисъл, но на дело това рядко се прилага. Само понякога много голяма национална кауза е успявала да ни обедини. Така и на 09.09.1944 г. – идеята на ОФ правителство е добра, с участието на всички партии, но постепенно партиите са отстранени от властта и остава една партия. И ето съпротивата – и земеделци, и демократи, и антифашисти, и комунисти, и патриоти са се борили за свободата, но след това нещата се променят коренно. И беше прав д-р Желю Желев, който писа, че след войните (1912-1918 г.) до 1944 г., а и след тази дата България е в непрекъсната гражданска война. Защо? Това отнема енергията на народа и вместо градивен труд се сее мъст, омраза, отмъщение. Така се погубват най-качествените умове, души, най-преданите на Отечеството хора. Жалко…
Историята трябва да я четем внимателно, да вземаме поука от нея и да я прилагаме мъдро. Така човечеството може да върви уверено напред и нагоре за по-добър живот на всички. Този труд заслужава да бъде предоставен пред научни институти за признаване научна степен на автора, гл. ас. Иван Хаджийски, краевед, изследовател, патриот.
Христо Ботев
Изправен, горд и величав,
с остър поглед и силен нрав,
той гледа цялата родина
и пита ни: Дали има
доволно огън в душата,
доволно обич във сърцата
към изстрадалата родина?
Дали се борим или чакаме,
дали горим или се вайкаме?
Жив си ти, поете и войводо,
във сърцето на народа!
Твоят борбен дух витае
из дебрите на Балкана,
а в душите ни за теб е рана!
С твоя порив, с твойто слово
ний на всичко сме готови –
силно да любим и мразим
и майка България да опазим!
01.06.2013 г. Митинг гр. Враца
Инж. Тодорка Стоянова
