Полша, която беше освободена от Червената армия по време на Втората световна война (1939-1945 г.), няма да покани руския президент Владимир Путин на честването по случай 80-ата годишнина от началото на най-големия конфликт в историята на човечеството, пише „Дойче Веле“. Говорителят на полския президент Блажей Спихалски заяви, че поканите са били изпратени, като е взет предвид съвременният, а не историческият контекст. По тази причина Варшава е решила да не кани Путин.
Стопанинът на Кремъл не е бил поканен, въпреки препоръките на полското външно министерство това да бъде направено. Такава препоръка е направил бившият заместник външен министър Бартош Цихоцки, който от началото на март е полски посланик в Украйна.
Говорителят на президента Анджей Дуда подчерта, че консултациите с министерството на външните работи са носили неофициален характер и президентската администрация не се е обръщала за препоръки към ведомството.
Полша има тежък конфликт с Русия и Германия на историческа почва. През последните години Варшава много умело използва съвременното международно положение, за да пренапише някои моменти от Втората световна война, опитвайки се да се изкара жертва и в същото време да сведе до минимум своята отговорност за нейното избухване. А тя се свежда до това, че след края на Първата световна война (1914-1918 г.) когато е създадена независимата Полска държава – един сам по себе си прогресивен акт – тя получава територии с компактно германско и източно славянско население. Става дума за милиони германци, украинци и беларуси, които въобще не са желаели да бъдат под полския ботуш, допълва БГНЕС.
Съвременна Полша предпочита да мълчи за своята роля на Мюнхенската конференция през 1938 г., когато се облагодетелства за сметка на единствената демократична страна в региона Чехословакия, окупирайки нейни територии – Тешинска област. След като Чехословакия е принудена да отстъпи пред исканията на Хитлер, Варшава й предявява ултиматум да й предаде посочените по-горе територии. С това тя по нищо не се различава от нацистка Германия, която по силата на същата конференция, със съгласието на Франция и Великобритания, прибра Судетската област. По ирония на съдбата година по-късно Полша ще се окаже в ролята на Чехословакия и ще бъде поделена от Хитлер и Сталин. Полша обвинява за много от своите нещастия договора Рибентроп-Молотов, но когато стане дума за откъснатия от нейна територия Вилнюс, който по силата на този договор е предаден на съседна Литва и става нейна столица, заявява, че това не е проблем. В Полша обичат да говорят много за трагедията в Катин, където са убити около 15 000 полски офицери и войници от съветските сили за сигурност, но като че ли се забравя, че Червената армия освободи страната от нацистка Германия, която изби милиони поляци. Също така почти или много малко се говори за Волинските кланета през 1943 г., когато поляци и украинци взаимно извършват етнически прочиствания – тук поляците отговарят на украинските зверства. Жертвите на трагедията са около 100 000 души, главно цивилно население, като не са пощадени жени, деца, възрастни хора.
Полша, която през последните години извърши реформи, отдалечаващи я от ценностите на ЕС, е сочена и като страна с висока степен на антисемитизъм. Последното й навлече сериозна критика от Израел и САЩ.
