Групата на Божия мост

Туристите от ТД „Осогово“ в Кюстендил поеха към пещерите Венеца и Магурата, преминаха през Видин, по моста „Нова Европа“ и се озоваха в Крайова, Румъния. Това стана по време на поредното им екскурзиантско приключение със съдействието на председателя на клуба на туристите ветерани във Видин – Веселин Габерски. “Пещерата Венеца е сред най-красивите в Северозападна България. Открита е през 1970 г. до с. Орешец. Вътрешността на Венеца е покрита с цветни кристали и отлагания, чийто вид се обяснява с липсата на кислород за дълъг период от време.

На екскурзия за най-българския празник

Пещерата има пет зали, но най-красивите образувания са в третата и четвъртата. Следващата ни спирка бе в пещерата Магурата, намираща се във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м”, споделиха очарованите туристи и допълниха, че пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България, с дълбочина 35-40 м.

Във Видин с представители от ТД кюстендилската група направи бърза, обзорна обиколка на града. Последва вълнуваща среща с туристите от видинския туристически клуб. В техния клуб ни посрещнаха с усмивки, цветя, много настроение и сърдечност. Председателят на клуба на туристите ветерани Веселин Габерски приветства групата ни, след което последваха много танци и веселие. Направихме последни уточнения за следващия ден, който ни отвеждаше към северната ни съседка”, разказа Силвия Михова, председател на ТД “Осогово” – Кюстендил.

В Магурата

Вторият ден предложи на туристите разходка в Румъния до град Крайова. По моста „Нова Европа“, свързващ Видин и Калафат, се озовахме в Крайова, който по техните разкази ги е очаровала със смесицата от най-различни стилове – барок, ренесанс, неокласика. “Посетихме прекрасния арт музей, който се помещава в изящна сграда с венециански огледала, мраморни стълбища и копринени тапети. Разгледахме Музея на изкуствата, кметството, университета, църквата „Свети Димитър“. Центърът на Крайова е богато украсен с цветя и фонтани, а на главния площад се намира статуята на румънския национален герой Михай Витязул – обединител на Трансилвания, Молдова и Влашко. Друга основна атракция на площад „Михай Витязул” са уникалните за Румъния пеещи фонтани. Посетихме един от най-големите паркове в Европа – парка „Николай Романеску”. В средата му има голямо езеро, захранвано с канали, които минават през целия парк и над които са изградени приказни мостове. Вечерта ни остана време да се насладим на крайдунавския парк в град Видин. На територията на парка са разположени театърът, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, турската поща, римската крепостна стена, няколко паметника и други забележителности. Тритият ден беше също много наситен на изненади и интересни обекти. А ето вече сме на Божия мост. Трудно човек може да остане безразличен към цялата величествена картина, която се откроява пред очите му, когато посети Божия мост. Това е уникална природна забележителност. Каменното чудо е образувано в продължение на много, много години от река Лиляшка, която си е проправяла път през варовиковите скали и е изваяла този впечатляващ феномен. Мостът се състои от огромни каменни сводове и дебели и мощни колони, оформящи обширни зали, в които навлиза слънчева светлина. Той има височина към 20 метра и е широк около 25 метра. Точно под него се намира един истински лабиринт от малки пещери, чиято общо дължина е 100 метра.

По екопътека „Боров камък”

Чувствата, които се надигат у всеки, когато си там, са преклонение и възхищение към уникалните способности на природата и приказния рай, който е създала тук, на земята. В миналото Божият мост е представлявал всъщност пещера, но под въздействието на природните сили високите й тавани се срутват частично. Мостът е обявен за защитена природна забележителност през 1964 година с цел да се опази непокътнато това невероятно и безценно богатство. Съвсем близо са разкрити останките от древна крепост, простираща се край местността Борованска могила и датираща още от римско време. Уникално е!”, споделя Михова. Достоен завършък за една част от групата е разходка във Враца. Сгушен в Балкана, неслучайно мотото на града е „Град като Балкана – древен и млад”. Историческият музей пази разнообразие от находки и експонати от античността и Средновековието. Останалата група се отправя към екстремната екопътека „Боров камък”. Тя започва от с. Згориград, което се намира близо до Враца. Пътят до началото на пътеката минава през остатъците от голямото наводнение преди 53 години, когато на първи май се скъсва стената на хвостохранилището на мина „Плакалница” и нанася големи поражения по коритото на река Лева. Гледката там е потресаваща, прилича на лунен пейзаж и само тук-там стърчат останките от водонапорни кули, които правят изгледа още по-зловещ. Само няколкостотин метра след това обаче започва пътеката, която се изкачва по коритото на река Лева, минава през множество мостчета и стръмни стълби около скалите. Денивелацията до водопада е 700 метра. Най-вълнуващият етап е преминаването покрай водопада Боров камък, който е висок около 60 метра. След него се излиза на голяма поляна, където може да се почине и снима, разказаха кюстендилските туристи. „Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в този край. Привлича като магнит, така че когато си тръгвате, ви остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора. Когато отидете във Видинския край, мислите, че сте дошли на края на света. Защото не е пренаселено, защото изобилства от девствена красота и история. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците на река Дунав, езика на птиците” – признаха впечатлените туристи от Кюстендил.