-
Благодаря на кмета Калоян Илиев, че ми помогна в най-трудния момент – общината пое разходите по погребението и не останах на улицата
Тежко болната Теменужка Юлиянова от Ихтиман остави сина си Крум пълен сирак. Жената, за чиято тежка съдба преди време „Вяра” ви разказа, е починала през август месец. Преди това тя се осмели да напише писмо до президента на България Румен Радев с молба да й опрости задължение кьм банка „Париба” в размер на
2000 лева. В отговор от президентската администация уведомиха болната жена, че президентът „опрощава такива задължения
само за държавни вземания, а не кьм частни банки”. Седмица след това писмо Теменужка Юлиянова получи известие от банка „Париба”, в което я уведомяват, че банката й опрощава задължението. Самотната майка успя да подготви и изпрати сина си Крум на абитуриентски бал. Но радостите бяха за кратко -здравето на тази измъчена жена, която 14 години бе на хемодиализа, силно се влоши и в края на август тази година тя почина буквално в ръцете на сина си Крум.
„Прибрахме се от хемодиализа от Окрьжна болница. Мама едвам креташе, не можеше да ходи без чужда помощ. Изкачихме се до осмия етаж, изведньж й прилоша и изпадна безжизнена в рьцете ми. Не помня нищо… Съседите дойдоха
привлечени от писъците ми… Извикаха линейка, защото сьм припаднал… Но мама я нямаше вече. Моята майчица, която сама ме отгледа от четиригодишна вьзраст, с една пенсия по болест, бореща се като лъвица, за да съм добре, я нямаше. Оказа се, че съсирек се е откъснал и е запушил жизненоважен орган.
Останах сирак, пълен сирак.
Оттогава минаха вече стотина дни. Сънувам мама всяка нощ -застанала на прага и ми се усмихва. Тръгвам, за да я прегърна и се събуждам целият облян в сълзи.
Мамо, мамо…
Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха в най-трудния момент в живота ми – на радакцията на вестник „Вяра”, на моята приятелка и на приятелите ми. Също така най-вече на кмета на община Ихтиман Калоян Илиев, който се разпореди разходите по погребението на мама да се поемат от общината. С негова заповед ми се прехвърли обитаваното общинско жилище на мое име, иначе оставах на улицата. Благодаря на Калоян Илиев, Бог да Ви дава здраве и силна десница, за да управлявате община Ихтиман през следващите четири години”. Това разказа Крумчо и очите му постоянно се пълнеха със сълзи. Дано скоро да преодолее тази непоправима загуба и да му се случват само хубави неща в живота му. Записа от разказа на Крум получихме от д-р Мирослав Лазаров от Ихтиман.
