Мястото на минната църква не е избрано случайно, между първите рудници и в близост до старата Минна дирекция в Перник, разказват от Историческия музей в Перник. Строежът на Божия храм започва през 1910 г. със средства на Мината по разпореждане на тогавашния минен директор инж. Иван Симеонов, който на 4 август 1920 г. е починал по време на работа и погребан в двора на църквата. Основите на този бъдещ (все още) храм са били положени в условията на тежки и драматични за страната години на войни. Последващите събития забавят изграждането на църквата. С министерски указ №5 през 1918 г. са отпуснати 10 000 лв. на ДМ „Перник“ за довършване и изографисване на храма.
Сградата е завършена през 1919 г., около нея е създаден парк. Освещаването се е състояло на 1 ноември (19 октомври стар стил) 1920 г. от епископ Варлаам. Управата на Държавни мини Перник утвърждава годишен бюджет за издръжка на храма от 200 000 лв., като други 20 000 лв. се дават за помощ на бедните и за църковната библиотека. Служителите в църквата са двама свещеници (единият на Минната епархия, а другият на руското общество в Перник), един дякон, 5 църковни настоятели, певчески хор с двама певци и прислуга, всичките със заплати от Мината.
Храмът е сакралното място за просветно-духовните нужди на перничани, около който се развива нова архитектурна концепция на градското пространство със символите на минната индустрия. Павираният площад, новата сграда на Минната дирекция и градината в църковния двор маркират облика на индустриалния център в Перник.

Силвия Нотева