-
Праправнукът на чорбаджи Стойо, в чиято къща е живял писателят: Монтирането е финансирано от наследници на Стойовия род
-
Селяните го обичали много и го наричали „господин Иванчо“, той пък харесвал „гиздавите носии” на пернишките жени и техните поетични имена: Струмка, Млада, Разделина…
В Перник бе открита паметна плоча, посветена на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Фамилия Стойови инициира и финансира монтирането на паметния знак на Иван Вазов. Това съобщи Румен Иванов – праправнук на чорбаджи Стойо, в чиято къща е живял в Перник Патриарха на българската литература.
Събитието се състоя пред сградата на ВиК-Перник, където се е намирала къщата, в която Вазов е живял от 1873 до 1875 г. На откриването, което съвпада със 170-ата годишнина от рождението на Вазов, присъстваха зам.-кметът на община Перник Стефан Кръстев, областният управител Емил Костадинов, наследници на Стойовия род и много перничани.
„Няма българин, който да не знае кой е Иван Вазов.
Няма българско дете, което поне веднъж да не е прочело “Аз съм българче”. Затова съм изключително радостен, че Перник стана част от честванията на годишнината от рождението на Патриарха на българската литература“, каза Стефан Кръстев. Той добави, че Вазов свързва живота си с Перник, посвещава не един ред на тогавашното малко село, в което живее няколко години. „Тази паметна плоча ще напомня на бъдните поколения за това, че Иван Вазов е бил и ще бъде част от Перник“, заяви зам.-кметът на Перник.
Иван Вазов има своя пернишки период в творчеството си, а дните му, прекарани в Перник, са може би най-безгрижните в дългия му живот. Перник има привилегията да бъде свързан с младия Вазов. Пребиваването на младия поет в Перник оставя дълбоки следи в неговия душевен мир. Той силно се привързва към Перник и сърдечно го обиква. Затова и връзката му с Перник остава завинаги жива.
“В Перник престоях година и половина.
Тоя период е от голямо значение за развитието ми. Тук аз дойдох за първи път в по-близко съприкосновение с чужденци и разширих значително своите кръгозори, като изучавах два чужди езика. Но което е по-важно, в Перник имах случай да се сближа за първи път с простия български народ, със селянина, и да изуча неговия бит, неговите нрави и обичаи, в сред една девствена природа. Пернишкият период в моя живот бе много продуктивен и от голямо значение за моето творчество”, казва самият Вазов.
Първоначално само за няколко дни Вазов отсяда в хана на Богдан Йовев от известния пернишки род Пуряците. Странноприемницата се намирала в района на новата баня и спортна зала „Кракра“, а стопанинът й бил улегнал мъж, един от най-имотните и състоятелни чорбаджии в селото.
По-късно
поетът се настанява в една селска къща,
която била построена в полите на хълма с историческата крепост „Кракра“, близо до река Струма, в района на днешното стопанско предприятие ВиК и бившата „Родопа“. Това е „двукатното здание“ на дядо Стойо, което изглежда представително на фона на „бедните къщици“, „ниските колиби с буренясали дворове“, „ниските селски постройки – жилища на хора и на добитъка“ – „хижите“ на Селото, както местните хора наричали стария Перник, съграден под крепостта. В това жилище поетът явно се е чувствал добре, попаднал в благоприятната уютна среда на едно задружно патриархално пернишко семейство със здрави устои, затова до края на престоя си остава там, а в самото назоваване на стопанина като „чича Стоя“ влага отсянка както на интимност, близост, така и на уважение. Още по време на повторното идване на писателя в Перник, според разказа „След двайсет години“ с първоначалното заглавие „Пътьом“ (1894),
къщата е била запусната и вероятно разрушена в началото на ХХ в.
Селяните го обичали много и кой знае защо, не му викали „господин Вазов“, а го наричали „господин Иванчо“. В тая атмосфера Вазов имал възможност да види и да се запознае отблизо с живота на тукашния селянин.
В дома на заможния перничанин Вазов остава там до края на пребиваването си – пролетта на 1875 г. Строителството на железницата привлича тук специалисти от различни националности: италианци, хървати, белгийци, немци, французи, англичани. Колоритният граовски диалект се смесва с различни европейски езици. Поетът преводач се сприятелява с инженера Жулиен и със семейството на белгиеца Бош.
Младият творец е дишал въздуха на тогавашното село Перник, разхождал се е по калдъръмените улици,
откривал е хубостта на момите, въздишал е по тях,
пишел е стихове. Силно впечатление са правили на Вазов „гиздавите носии” на пернишките жени и техните поетични имена: Струмка, Млада, Разделина. Качвал се е на крепостта, носеща името на Кракра Пернишки. „Там по цели часове мечтаех и се вглъбявах в миналото на България, живеейки с призраците на онова героично време”- казва Вазов. Малко трябва на поетическото му въображение, за да се втурне във вихъра на битките и да роди през 1874 година поемата „Самуил или мечтания на Перник“, в която възпява „победите на Кракра и Самуил”. Самият Вазов отбелязва, че „най-голямата печалба, която имал от Перник”, е сюжетът на поемата „Трайко и Риза”, изграден върху действителна история, на която бил свидетел.
През пернишкия период Вазов създава и няколко пътеписа, написани увлекателно и живо. Това са „Вискер планина“, „Погановският манастир“ и „До Радомир“. Връзката на Иван Вазов с Перник остава завинаги жива и доказателство за това е, че след години той се връща в Пернишкия край, воден от носталгия към своята младост. Показателен в това отношение е разказът му „След двайсет години“. Героят, чийто прототип е самият Вазов, тръгва по пътищата на Перник, за да срещне спомените си.
Той се покатерва по крепостните стени на Кракра,
навестява дома, в който някога е живял, търси къщата на Струмка, която е харесвал в младостта си и се е вълнувал от хубостта й. Спомня си за „звънливите крясъци на младостта”. Потъва в скръб, защото научава, че Струмка е починала и с мъка възкликва: „Моята първа, възхитителна любов”. За нас този разказ е особено ценен не само с точната картина на живота в Перник в края на 19-и век, а и с автобиографичните сведения, които авторът дава за себе си в иначе много оскъдния откъм факти негов престой в Перник.
Инициативата за поставянето на паметния знак е на Стойовия род. Те създават Инициативен комитет, чийто председател е Румен Иванов, автор на книгата „Забравените кметове на Перник”. Начинанието е подпомогнато и от местното Славянско дружество, носещо името на класика на българската литература. „Перник отдава дължимото на Вазов” – така можем да наречем днешното събитие, чиято по-голяма цел е да върне в историческата памет на перничани спомена за класика на българската литература и да го предаде на следващите поколения.
