Туризъм за душата: Бобошево – царството на църквите

• Един от най-старите храмове у нас, Руенският манастир, пещерата на св. Иван Рилски, аязмо с лековита вода очакват пътешествениците

Бобошево е идеален вариант за бягство от градската лудница. Този край е балсам и за очите, и за душата. Наричат го Българския Йерусалим. И неслучайно – накъдето и да се обърнеш, е осеяно с параклиси, храмове, оброчища… А природата – истински празник за всеки, зажаднял за нещо диво и зелено. Затова не се бавете, а хванете пътя за Бобошево за една отпускаща разходка по местата, където някога е бродил свети Иван Рилски. Ако сте от Дупница – стигането до Бобошево е като детска игра. Тръгвате по Е-79 посока Благоевград и завивате към отбивката за малкия град, разположен край бреговете на река Струма. Ако сте ценители на градчетата, застинали във времето, отбийте се до центъра и разгледайте. Има какво да се види. Стари къщи с изящни извивки от едно време, както и църквата „Св. Богородица”. Много е красива. Казват, че архитектурата й напомня за Рилския манастир.

Отминавайки Бобошево, поемете по главния път за Кюстендил. Както си пътувате, само внимавайте да не изпуснете едно от съкровищата на този край. Следете за табела сред тревата със

стрелка към черквата „Св. Тодор”.

Намира се на около 1,5-2 км от града на десния бряг на река Струма, в местността Селище. Нека хамбарът, в който се намира „Св. Тодор”, не ви заблуждава – на прав път сте. Това е мястото. Постройката е направена, за да защитава от природните стихии това, което е останало от храма.

За датировката обаче има противоречия. Някои специалисти я отнасят към 13.-14. век, други към 12. в., а трети към първата четвърт на 9. век. На табелката край пътя се твърди, че „Св. Тодор” е от 12. век, а на вратата й е написано пети. Изправиш ли се пред църквата – вече няма значение на точно колко години е – личи си, че е много древна и много ценна. В нея се влиза с благоговение. И смирено. Кратка бележка на вратата моли всеки странник, спрял се тук,

да не пипа стенописите,

за да не ги увреди допълнително. Изследователите отново имат думата. Твърди се, че при проучването й са установени два пласта стенописи, първият от които е вероятно от 13.-14. век. Датировката на втория пласт е спорна – споменава се 14. век, а експертът Патрик Льокак го отнася към  17. век. Днес стенописите не са особено запазени. Трудно могат да бъдат различени „Тайната вечеря”, „Умиване на нозете”, „Предателството на Юда”… Гледката е и малко тъжна, защото паметник на културата с национално значение не заслужава да изглежда по този начин. Още по-жалки са и вандалските набези, които са белязали това място. Някой е решил, че е много подходящо да надраска по стените надписа

„Тук почива холерата”.

Ако се загледате по ценните стенописи, ще намерите още най-различни имена и години, чието място изобщо не е там. Подпис е оставил и някой си Коле. В архитектурно отношение църквата е от най-старите в България от т.нар. тип на свободния кръст. През 1928 година кръстокуполната църква все още е имала покрив. През 1962 г. тя е била „опакована“ с дървен градеж в очакване на реставрация. Говори се, че по-късно дървеният градеж е свален от местен човек, за да привлече внимание към окаяния вид на храма. Друга версия е, че защитната опаковка се е сгромолясала върху църквата. Преди 10 години пък

иманяри разровили пода

в търсене на златни монети. През 2013 г. тогавашният американски посланик Джеймс Уорлик посещава църквата и малко по-късно Държавният департамент отпуска дарение от 38 000 долара за консервиране на храма. Хамбарът, доколкото може, пази „Свети Тодор” от капризите на времето, но достатъчно ли е това? А мястото е доста посещавано от туристи и поклонници. Особено през почивните дни. В близост до средновековната черква е направен и кът за сбирки и събори. Има дълги маси, огнища за казани с курбан, чешма… Оставена е и посуда.

Продължавайки по пътя си, туристите ентусиасти не бива да пропускат село Скрино, което се смята за родното място на свети Иван Рилски, и Руенския манастир в близост.

Отбивката за Скрино е вдясно. Преди това трябва да минете през най-доброто село в региона – Доброво. Според легендата, името на селото е дадено от Рилския чудотворец заради доброто отношение на местните хора, които му помогнали в миг на беда. Излизайки от Доброво, пътят се извива все по-нагоре и нагоре, а шофьорите трябва да бъдат изключително внимателни – гледките и панорамата са зашеметяващи. По пътя ще отминете и чешма на Пътна служба от 1977 г. Село Скрино ще познаете не само по табелката, но и по огромния кръст в началото на селото. Следвайте указанията и ако сте се запътили за Руенския манастир, завийте вляво. Следва изкачване по тесен път нагоре в планината. И тъй като Бобошевския край е рог на изобилието за храмове и оброчища – скоро ще стигнете до

параклиса „Свети пророк Илия”,

където също може да спрете и да се прекръстите. Мястото е добре поддържано – с двор, пристройка, маси. Идеално е за отдих. Не след дълго ще стигнете и до Руенския манастир. Оставете колата на паркинга и се раздвижете малко. Изкачването до обителта идва малко нанагорно и е малко повече от 600 метра, но си заслужава. Хубава планинска природа, диви ягоди, зеленина. Спокойствието се носи във въздуха. Какво повече може да иска умореният градски човек. Тук хем може да се помолите, хем да се насладите на тишината. Около манастира наистина е много тихо. Все едно е друг свят. И не само заради табелката, която предупреждава да се пази тишина. Самото място предразполага да млъкнат мислите в главите ни, да се успокоим, да се откъснем от проблемите. Преди портите на манастира има красиво оформен кът за отдих. Има и природна забележителност – находище на

турска леска на над 300 години.

Разположена е на 20 хектара в двора на Руенския манастир, в местността Косана. В манастира е препоръчително да не се снима, да не се водят домашни любимци, да не се пуши. Отворен е за посетители от 9 до 18 часа. Влизайки вътре, може да срещнете някой от монасите, може и да не ги видите. Цялото пространство е много добре оформено, особено кокетните градинки с цветя и зеленина.

Желаещите да си запалят свещ за здраве може да го направят в манастирската черква. Според историческите сведения

Руенският манастир е осветен през 9. век,

скоро след покръстването на българския народ, при царуването на княз Борис-Михаил. Не са запазени сведения за името на обителта. Съществува предположение, че свети Иван Рилски приема монашеско пострижение в този манастир и че известно време се подвизава в него. В края на 16. век и началото на 17. век манастирът постепенно запада.

През 1995 г. са открити основите на древния средновековен храм. Основният камък за издигането на настоящия храм е положен през същата тази година. Той е построен върху основите на стария храм. С помощта на благочестиви християни храмът е построен през 1998 г., а през 2003 година е извършено пълното му освещаване. През това време започва и изграждането на манастирските сгради.

Походът за туристите обаче не свършва с Руенския манастир. Не може, а просто е задължително да посетите кръста, аязмото и една от пещерите на Рилския чудотворец. Те са отдалечени на 15-20 минути от обителта, но в същото време ще навлезете в прегръдките на планината. Ще се покатерите по симпатична горска пътека, поставени са и пейки за почивка. Няма да се объркате, защото има поставени табелки, които насочват към пещерата, аязмото и кръста.

Първо посетете пещерата.

От нея е останала малка част, но въпреки това е изключително интересна. И там може да си запалите свещичка за здраве. Предполага се, че там светецът е започнал монашеския си живот и е била първата му отшелническа обител. Според легендата, още като дете св. Иван Рилски и игуменът на тогавашния манастир се скрили в пещерата от пороен дъжд. Стихията отминала, но срещата с игумена била знакова – според преданието тогава свети Иван Рилски решил да се отдаде на Бог и да поеме по пътя на монашеството. На връщане от пещерата се оглеждайте за табелка, която ще ви отведе до кръста. Ако имате време и издръжливи крака, може и да кривнете по отбивката за връх Руен, който се издига на 1143 метра надморска височина.

Иначе, стигайки до кръста, всичко във вас може да онемее. Оттам се открива великолепна панорамна гледка към отсрещните села, равнини, пътища и към манастира. Това място е страхотно за почивка както на тялото, така и на душата.

Слизайки от кръста по пътеката, остава да се отбиете и до аязмото. То всъщност представлява чешма, а около нея са нахвърляни монети. Говори се, че

водата е лековита и извира

от дънера на вековно дърво. Церяла болни и уморени очи. Ами измийте се, нищо не ви пречи.

И след тази обиколка из бобошевските кътчета не само очите ще се избистрят, ами и цялото съзнание. И умората в краката изобщо няма да се усети, защото ще я измести насладата от видяното и преживяното.

Силвия БОРИСОВА