Петиция срещу първата дама на Франция събра 150 000 подписа

 

Президентът Еманюел Макрон е изправен пред народен бунт срещу плановете си да даде на съпругата си официален статут

 

Френският президент Еманюел Макрон е изправен пред народен бунт срещу плановете си да даде на съпругата си официален статут на “първа дама”. Над 150 000 души вече са се подписали под петиция срещу такова решение, което би дало на Брижит Макрон офис, персонал и издръжка от държавния бюджет, пише британският в. “Гардиън”.

Нито френската конституция, нито установеният протокол дават официален статут на президентските брачни партньори. За тях се отпускат офис, персонал и охрана, които обаче се поемат от бюджета на Елисейския дворец. Според официални одити тези разходи възлизат на около 450 000 евро годишно, отбелязва вестникът, цитиран от БТА.

Създаването на официална титла “първа дама” би довело до създаване на отделен бюджет за брачния партньор на президента.

“Няма причина съпругата на държавния глава да получава бюджет от държавните средства. В момента Брижит Макрон има двама или трима сътрудници, две секретарки и двама души охрана и това е достатъчно”, каза артистът и писател Тиери Пол Валет, който е организирал подписката.

Според него всякакво решение по този въпрос трябва да се вземе с референдум, а не с президентски указ.

“Французите и никой друг трябва да решат кой ги представлява. Над 65 процента от тях обаче са против създаването на специален статут за Брижит Макрон”, заяви Валет.

Той уточни, че петицията му не е лична критика на Брижит Макрон или способностите й и остро осъди сексистките нападки срещу нея.

Нито съпругът на германската канцлерка Ангела Меркел – Йоахим Зауер, нито съпругът на британския премиер Тереза Мей – Филип Мей, имат някаква официална роля.

В САЩ, съгласно закон от 1978 г., първата дама Мелания Тръмп има персонал от 12 души и официален статут, отбелязва “Гардиън”.

Миналата седмица стана ясно, че френският президент Еманюел Макрон излиза в летен отпуск със спадаща популярност в анкетите след бурните дебати в парламента относно реформата на трудовото законодателство и закона за политическата етика, а също и заради сблъсъка му с военното ръководство и съкращенията на паричните помощи за жилища.