Официалната позиция на Тирана бе, че българите в Албания нямат специален статут
Албанският парламент одобри някои поправки към закона за защита на малцинствата, според които Албания официално признава българското малцинство.
Официалната позиция на Тирана допреди няколко седмици бе, че българите, живеещи в Албания от векове, нямат специален статут. Но след подобни изказвания българската общност, живееща в Албания, реагира, настоявайки от властите да ги признаят като отделна малцинствена група.
Европейският парламент също призова да бъде призната българската етническата принадлежност на българите, живеещи в Преспа, Голо бърдо и Гора. Българското малцинство в Албания се състои от около 50 000 души.
През септември българският премиер Бойко Борисов заяви на своя албански колега Еди Рама, че очаква новият закон да съдържа текстове, които ще защитят правата на българското малцинство в страната.
След като Албания призна българското малцинство, броят на признатите малцинства в страната става девет – българско, гръцко, македонско, влашко, черногорско, сръбско, ромско, египтянско, бошнячко, пише БТА.
Македонците в Албания обаче вече обявиха, че са против включването на българското малцинство в албанския закон за националните малцинства.
