- Машинистът Йордан Пешов-Даката: Горското ни отпускаше премии, безплатни екскурзии, ходехме пеша по 10 км до Рилския манастир и обратно по моми, чуваше се само вълчият вой
- Инж. Борис Бузов, Марияна Попниколова, Любка Вучова, Николинка Чечева, Борис Войнов… запалиха свещички за здраве и посетиха предишните си работни места в канцелариите
Навремето всеки нарушител по горите – от бракониер до директор, бе наказван с цялата строгост на закона, на никого не се прощаваше, сподели бившият началник на Държавно горско стопанство-Рилски манастир инж. Климент Мавров, който събра на среща горски шефове и служители, работили през 60-те години.
Над 30 души, работили през изминалите близо 40 години заедно в Рилския манастир, разказаха спомени и преживелици около трапезата на местен ресторант.
Йордан Пешов-Даката, който е бил машинист на въжени линии, разказа за неговите години, преминали в манастира. „Преди нямаше пътища, само волове влачеха трупите и по въжена линия се извозваше материалът. Виждам просеката и днес. Пълнихме склада горе на високата част, връзвахме макарата с въжето за няколко бора, напълним с 2 куб.м носещия вагон и сваляхме трупите. Механизацията беше на бензинов двигател. Ролката събираше 2000 м въже, материалът се бичеше тук. Имаше си контрол. Горското ни отпускаше премии, отпуски, безплатни екскурзии, беше живот. Казвам на сина ми: вие не сте го виждали тоя живот, спокойно беше, пеша ходехме по 10 км до Рилския манастир и обратно по моми. Само се чуваха вълците през нощта как вият в балкана, чуваха се и сърните, като се търсеха“ – разказа бай Данчо. Организаторът на срещата – бившият шеф на горското през 60-те години в манастира инж. Мавров, е на 80 години, но видимо изглеждаше перфектно, със силен дух и добро здраве. Ето какво сподели той пред „Вяра“:
„Определихме датата и по живо, и по здраво се организирахме и дойдохме на срещата. Всяка година се събираме и идваме с надеждата, че повече хора ще видим, но съдбата е такава, че някои си отиват от този свят. Аз съм бил 12 години директор тук на манастира, спомените са много, имам спомени и за другия свят да нося и да разказвам. По мое време като началник не е имало големи нарушители на закона. Наказвали сме обаче по най-жестокия начин, ако някой го погазеше. На никого не сме прощавали. Заради една констатирана незаконна сеч си спомням си отиде един директор. Той не е сред живите и няма да спомена името му”, разказа Мавров.
На срещата пристигнаха инж. Михаил Михайлов, сем. Маргарита и Климент Бузов – бивш директор на горско стопанство в Рилския манастир, след това е бил шеф в Министерството на горите, известният в миналото инж. Борис Бузов, Марияна Косовска- Попниколова – счетоводител, Любка Косовска-Вучова – главен готвач, Николинка Чечева – счетоводство, Борис Войнов, Никола Цъфтилов, Славчо Пелпечки, Йордан Пешов – оператор на машини, Бойка Тасева, Здравко Тенев, Венци Дешев, Евгени Димитров от Самоков, Камен Гълъбов – бивш зам.-директор на стопанството, Виолина Александрова, Мима Милчева, Мария Йорданова, Ружа Секолова, Незабравка Ангелова, Слави Пелтечиев, Асен Николов, Валемир Иванов, Евгени Димитров от Самоков, членовете на различните професионални колективи и бригади.
„Бяхме заедно толкова много години, пеехме заедно на един глас. Смеехме се най-искрено заедно. Беше ни така хубаво”, спомнят си хората. „Там е преминал половината от нашия живот, играехме на тенис на маса, ходехме през почивното време на движение за моми, момци по 10 км пеш“, припомня си Марияна Попниколова.
„Наблюдавах ги как трогателно се посрещат един друг след толкова години и това пълнеше душата им с вяра и доброта!” -развълнувано сподели бившият директор на горското в Рилския манастир инж. Мавров. „Благодарим ти, Климене, за вложената енергия при провеждането на тази запомняща се среща”, развълнувано добавиха неговите колеги.
Инж. Климент Мавров с благодарствени слова даде началото на празничната среща. От всяка маса се водеха нескончаеми разговори за отминалите времена. Бившите служители вдигаха тостове, пееха, смяха се заедно отново.
Инж. Бузов припомни за реалните събития през онези години и на драго сърце пое инициативата за въвеждането на традиция в тази среща занапред. Думите му бяха посрещнати с овации и всички пожелаха тези срещи да продължат и занапред.
Настроението се покачваше с всеки изминат час. „Бяла роза” на Славка Калчева събра набързо във вито хоро пъргавите Бойка Тасева, Любка Косовска-Вучова, Марияна Косовска-Попниколова и много други. Пяха се в един глас македонски песни. „Господ ми даде неочаквани сили за тези близо 12 часа! Колко лица преминаха през очите ми! Колко общи спомени се завъртяха в съзнанието ми! Признавам, че с голямо нетърпение очаквах тази среща. Организацията, с която растях през миналото! Хората, с които ми беше хубаво да работя! Началникът, който така много уважавах! Колективът, с който се разделих с болка и тъга през 70-те години! Колегите, които още помнят общите ни житейски картини през онова време на съществуване! За всичко това ви благодаря!“, се обърна Венци Дешев към бившите си колеги.
По време на срещата Бойка Тасева, бивша служителка на горското, също се обърна с трогателно слово към всички и просълзи повечето от дошлите. По-късно се разигра томбола с пожелания. Вълнуващо пожелание се падна на бившия шеф на горското Мавров: „За какво да живеем, ако не за да правим живота по-малко труден един за друг!”, а инж. Мавров добави „Дай Бог всекиму”.
Преди уречения час на срещата всички имаха възможността да се разходят из Рилския манастир, да запалят свещица за здраве и да си припомнят годините, работили заедно. Групата посети бившия пансион, детската градина, бившето горско стопанство, което днес е сграда на Природен парк „Рилски манастир”. Там бяха посрещнати от служителя Тошко, който отвори широко врати на всички канцеларии и им даде възможността да си припомнят доброто минало. Всички с радост обиколиха старите канцеларии, бившите си работни места. „Тук преминаха най-хубавите ни години, живеехме като едно семейство. На това място Агнилото имаше технически кабинет, правехме съвещания, срещи, обмяна на опит, нови години сме посрещали” – спомня си Дешев. „Започнах работа като горски през 66-а година, а директор ми беше Бузов, после Виделов, а след това Мавров. Те работиха по-късно и към министерството, а Бузов стигна до заместник-председател в Министерството на горите. Мавров пък до началник-отдел „Дърводобив”. Бяха невероятни хора” – спомня си Дешев и добавя: „По това време аз бях ерген, ходехме на движение, развлечение 5 км пеша в едната посока до манастира, но хората бяха с чисти души, беше спокоен животът. По мое време хората имаха съвест, морал, съзнание и не се говореше за контрабандисти. Нямаше нарушения. Елате да видите канцелариите, в които работехме”, разходи групата Венци, като седна на шефски стол и си припомни живота през 60-те години, но не пропусна да си направи снимка за спомен. Марияна Попниколова от Сапарева баня също си припомни първата работна канцелария в живота й. В края на вечерта всички се разделиха с прегръдки, целувки, като се зарекоха пак да се срещнат живи и здрави след година.
