Църквата почита Свети преподобни Иван Рилски Чудотворец – най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ и основател на най-величествения
манастир в България – Рилския. Представяме ви няколко разказа за чудеса, свидетелстващи, че и след края на земния си път св. Йоан откликва на всяка човешка болка, страдание и съкровено желание. Тези разкази са само малка част от историите, публикувани в книгата на архимандрит Климент Рилец „Чудесата на св. Иван Рилски и чудотворната икона на Пресвета Богородица „Осеновица“ в Рилския манастир“ (шесто допълнено издание от 1947 г.).
Свети Иван изцерява глух по рождение
Предавам дословно съдържанието на писмото, получено от игумена на Рилската света обител архимандрит Натанаил и заведено по входящия дневник на Рилската света обител под № 3783 от 18 ноември 1940 г. „ До Негово Високопреподобие о. Игумена на св. Рилска обител. Ваше Високопреподобие, даде ни се от Бога чедо по име Асен, още на 3-4 месеца усетихме, че детето не ще може да слуша по слух и почнахме да го носим по лекарите, като се надявахме да го изцерят, но, за жалост, колко неприятности, тревоги и безпокойство сме преживяли за него, носихме го навсякъде до осмата му година, но лекарите не можаха да го изцерят. Най-сетне решихме с пълна вяра в Бога и в неговия Божи угодник св. Иван Рилски Чудотворец, тази година на Кръстовден да го доведем в светия монастир, и щом го поднесохме и целуна светите мощи на светията, и като го запоихме от светото аязмо, и му умихме главата и ушите, и о, Боже: за наша радост детето Асен прослуша! Чест и слава да бъде на св. Иван и с неговите молитви да го пази здрав и весел през всичките дни на живота му. От радост на душата ни поднасяме на свети отец Йоан нашите скромни благодарности. Подписвам се саморъчно: В. Иванов Каракашев (1 ноември 1940 г., с. Махала Рибник, Петричка околия)
Св. Иван изцерява болен от сърце
„Около 1910 г. , разправя Лазар Куюмджиев, за първи път посетих Рилския манастир. Страдах тогава от сърце. Не можех да дишам свободно, винаги трябваше да се изкашлям, за да мога да поема въздух с пълни гърди. Усещах силно сърцебиене, изпотявах се, чувствах болки в коленете, а когато се опитвах да се изкашлям, за да поема въздух, прежълтявах като мъртвец. Бях се отчаял от живота си, защото отидох при много лекари, но не можаха да ми помогнат. Накрая, по съвета на един свещеник от с. Стрелец, реших да се обърна за помощ към свети Йоан. Стегнах се и тръгнах за Рилския манастир, придружен от жена ми. По онуй време железницата вървеше само до град Радомир. От Радомир се качихме на файтон. Файтонджията ни се случи много религиозен човек… Благополучно стигнахме монастиря. Влязохме в монастирския двор. Църквата в момента беше отворена. Като влязохме в църквата, видяхме, че тя е пълна с народ и че ковчегът с мощите на свети Йоана е отворен. Отидох да се поклоня пред мощите на св. Йоан. Целунах ги и усетих, че вече нямам нужда да се изкашлям, за да поемам издълбоко въздух, от каквото досега се нуждаех. Оттогава настъпи значително подобрение в болестта ми”.
Един мъж добива рожба, след като я обрича на св. Ивана
Монах Теодосий, брат на Рилската света обител, разправя следното: „През 1938 г., когато бях още послушник, в началото на летния сезон, като минавах покрай църквата, спряха ме двама души: мъж и жена, която държеше дете в ръцете си. Мъжът ме запита: „Къде е свети Иван?“. Аз му отговорих: „На небето.“. Тогава той ми обясни, че иска непременно да види тялото на свети Иван. Казах му, че тялото на свети Иван лежи в един ковчег в църквата и го запитах, защо той толкоз се интересува от св. Ивана. Тогава той ми разправи следното: „те идвали от Неврокопско. В продължение на осем години брачен живот те нямали деца. Тогава решил да се помоли на свети Ивана, като обещал, че ако му се роди дете, той ще подари на монастиря 100 лева. Затова именно те дошли сега в монастиря заедно с детето, за да благодарят на св. Ивана, както и да оставят обещаната сума. Заведох го в църквата и му предложих да запали на св. Ивана едно свещ. Оказа се обаче, че мъжът е бил толкова беден, че нямал други пари, освен предназначените за подарък 100 лева. Дадох му от себе си 2 лева, за да купи свещ. Той запали свещта и отиде при мощите на свети Ивана, за да остави там подаръка си. Истинността на гореизложеното потвърждавам с подписа си: монах Теодосий. (2 декември 1941 г., Рилски манастир)
Св. Иван спасява кравата на един селянин
Георги Колев Иванчов от с. Ресилово (Дупнишко) на възраст 60-годишен, ми разправи на 12 септември 1937 г. следното: „През 1915 участвах във войната. През май месец получих отпуск и отидох у дома. През време на пребиваването ми в отпуска, веднъж дойдоха нашите съседи при баща ми и му казаха, че кравата ни се разгонила и че я погнали юнците из гората. Баща ми и аз тръгнахме да я търсим. Намерихме я изнемощяла, почти на умиране, лежи и пъшка. Опитахме да я накараме да се вдигне, но безрезултатно. Баща ми реши да я заколи. Каза ми да донеса секира и въжета за целта. Но аз му възразих, че ако я заколи, не ще има с какво да оре. Аз сам си казах на ума: „Св. Иване, помогни да се вдигне и остане здрава кравата ни, ще ти харижеме телето от кравата.“. Току продумах това, гледам кравата сама се подигна и лека полека взема пътя за дома. Аз се зарадвах. Казах на татко да не закача кравата, а да я остави сама да си върви и му обясних причината за внезапното й свестяване. Заръчах на баща си да изпълни даденото от мене на св. Ивана обещание, понеже след завършването на отпуската ми трябваше да се върна на фронта. След завръщането ми от войната научих, че кравата била напълно оздравяла и родила телето. Баща ми изпълни обещанието, като хариза телето в метоха на Рилската св. обител в град Дупница.
Чрез застъпничеството на свети Иван възрастна жена родила
17 октомври 1942 г., долуподписаният архимандрит Климент, брат на Рилската света обител, ефимерий-библиотекар при същата, съставих настоящия акт в присъствието на: йеродякон Евтимий и монах Теодосий, братя на Рилската света обител, по повод на следното чудесно събитие, разправено от свещеник Константин Йосифов от град Щит,: „На майка ми Мирсофия измрели 13 деца и след това 13 години тя не раждала вече. На 54-годишна възраст тя дошла на поклонение при св. Ивана. Това е било през турското робство, през 1871 г. Тя дошла с коне, с няколко другарки и горещо молила св. Ивана да не я остави безчадна. Бог чул молитвите й и, по застъпничеството на св. Ивана, като се завърнала у дома тя заченала наскоро и родила мене, като ме обрекла да посетя Рилския манастир и да се поклоня на свети Ивана при първа възможност. Поради робството аз не можах да изпълня това обещание. През 1935 г. тежко се поболях. Роднината ми д-р Илиев, както и жена му ме посъветваха да отида и да се поклоня на св. Ивана, за да оздравея. Аз обещах, че ще отида и молих Бога да ме поживи и да даде сили и здраве, както и свобода на отечеството ми, за да мога да изпълня това мое съкровено желание и на покойната ми майка. И ето, сега ми се удаде с Божията помощ и със застъпничеството на св. Ивана да дойда на поклонение в Рилската света обител“
