-
Набират се местните авджии за борба с дивите прасета, желаещите са малко заради летните жеги и гъстата растителност
Експерти от Агенцията по безопасност на храните в Кюстендил разясниха на съвещание на кметове и кметски наместници на територията на общината каква е опасността от заболяването африканска чума по свинете. Те информираха и какви мерки трябва да бъдат предприети по места, за да могат да бъдат обезщетени стопаните при евентуално заболяване на животните. За тази цел кметовете и кметските наместници започват да обикалят по стопанства и дворове и да преброят свинете в тяхното населено място и съставят списъци.
Причината за въведената мярка е опасността от африканска чума по свинете, която все още не е засегнала региона.
„Всеки един от нас си познава хората и знаем кои от тях отглеждат свине. Трябва да тръгнем от къща на къща и да направим регистър. Лошото е, че трудно можеш да обясниш на някоя баба да не пуска прасето по ливадата. Повечето казват, че това са измишльотини”, коментира кметският наместник на Лелинци и Търсино Венета Тодорова.
В Горна Гращица например има около 30 прасета. Всички те трябва да бъдат описани от кмета Румен Чучков, след което документите трябва да бъдат представени в БАБХ.
„Един вид ние ще бъдем като ментори и ще разясним на хората колко опасна е тази болест. Отделно от това без тази регистрация при евентуално установяване на чума те няма да получат обезщетение от държавата“, уточни Чучков.
Селските кметове признават, че голяма част от прасетата в селата нямат никаква регистрация. И едно животно човек да има, е задължително то да бъде заявено пред БАБХ, казва Пламен Илиев, който освен кмет на Соволяно е и ветеринар.
Притеснението от африканска чума по свинете трябва да е от всеки стопанин и жител на община Кюстендил, защото заболяването е по-лошо от шап, чумата много бързо се разпространява и всяко животно, заболяло от нея, умира, допълва Пламен Илиев.
Кметовете на населени места трябва да изготвят списъци с броя на домашните свине и техните стопани, да бъдат регистрирани обектите, което е сложно заради многото документи.
“Всяко животно трябва да има ушна марка, за да може, ако животното заболее, стопаните да бъдат финансово обезщетени от държавата. Със съдействието на служители от Агенцията по безопасност на храните в Кюстендил кметовете по места ще маркират домашните свине. На първо време трябва да успокоим хората, защото са силно притеснени, и да ги уверим, че ние кметовете, от една страна, и общината, от друга, сме зад тях. В Соволяно 22-ма стопани отглеждат 42 прасета. Нито едно от тях няма ушна марка, до сряда ще ги регистрираме – имаме уверението на частно практикуващ лекар да дойде в селото. Прасета без ушна марка или ще трябва да бъдат заклани, или са без ясно бъдеще. Заболяването бързо се разпространява с дивите свине, чиято популация е голяма. Вече има случаи на диви свине, слезли в населени места. Преди дни са слезли и в Соволяно. Необходима е бдителност, защото опасността е голяма. Жителите на селата трябва да знаят какво да правят и да търсят селските кметове. В случай на необходимост прасетата да бъдат заклани, в Соволяно има такава готовност. Чувам от колеги, че болестта настъпва и към Перник“, каза Пламен Илиев.
Само преди броени дни бяха открити 2 трупа на диви свине в Невестинско. От Областната епизоотична комисия обаче бяха категорични, че те не са били заразени с африканска чума.
Очаква се около 30-ина ловци от региона да се включат в борбата с болестта, но на призива не откликват много желаещи. Причината авджиите да не нарамят пушките за отстрел на диво прасе са летните жеги и гъстата растителност, която пречи на видимостта.
