-
Поетът писател получи грамота за почетен член на НЧ „Развитие 1910” в Крайници
-
Надеждата ми е в младите хора. В чужбина е хубаво, но само тук мога да гледам Рила, каза авторът
Поетът, сътворил над 800 стихотворения – Васил Нешев от дупнишкото село Крайници, представи 6-ата си стихосбирка „Носталгия”. Той събра роднини, приятели и ценители на поетична сбирка в навечерието на празника на Крайници. Представянето на стихосбирката съвпадна и с честването на 110-годишнината на НЧ „Развитие 1910”, което заради пандемията бе отложено миналата година.
По повод юбилея поетът Васил Нешев получи грамота за почетен член на читалището. Връчи му я председателят на културната институция Спас Ильов с пожеланието да издаде още стихосбирки. „Искрено се възхищавам на опита и живота ти, надявам се в Крайници да има повече хора като теб”, каза Ильов.
Изключително развълнуван, Васил Нешев призна, че разчита на младите хора и на децата да възбудят живота в читалищата, които открай време съхраняват българщината.
„Благодаря за грамотата, за мен това е един успех. Смятам, че това, което правя, не е малко – имам издадени
6 стихосбирки, 3 романа, участие в алманах.
Нямах намерение за издавам тези стихотворения, но ме накараха синовете и съпругата ми. Аз не съм забогатял от книгите. Желанието ми е, пишейки, да зная, че поне двама-трима души са го прочели и нещо са възприели”, каза Васил Нешев. Той нахвърля и щрихи от своя живот – роден е на 27 юни 1937 г., осмо поред дете в семейството. Започнал да пише още от малък в Крайници, бил е отличник и знаменосец. Един от любимите му изрази е: Роди ме, мамо, с късмет и ме хвърли на смет. „Голямата истина е, че навсякъде е трябвало да се доказвам. Парите по онова време бяха и по-малко, и по друг начин живеехме. Сега парите са повече, обаче материалното надвива над духовното, а това не е редно. Хубаво е
млади хора да влязат в читалището,
да прочетат поне едно стихотворение или една книга само, от която могат да се извадят поуки. Това според мен е достатъчно да се роди духовното в нас. Това е моето желание и дано се осъществи – да мога да помогна на Крайници. Това е, което мога да кажа за себе си”, коментира Нешев. По-усилено той започва да пише след завръщането си от Чехия, където живее и работи дълги години. След като написал стотина стихотворения, решил да ги издаде. Първата му стихосбирка се нарича „Откровения”, защото по думите му иска да е откровен с хората и това, което им подава, да е истинско. „Аз си признавам, вечерта, като ми дойде музата, не го ли напиша, на другия ден – бяло поле. Просто не помня за какво е ставало дума. Често пъти моята съпруга ми казва: „По едно време си легнеш, след това станеш и бягаш в хола – какво правиш там? Ами какво правя – пиша. Но слава Богу, стигнах до над 800 стихотворения. Имам способността да пресъздам в стихотворна форма всичко, което ме впечатли”, разкри поетът. Пред своята публика той разказа по няколко думи за всяка своя книга. Но уточни, че „Носталгия” е по-различна. Причината е, че дълги години е живял в чужбина – 12 в Чехия, а вече шеста година прекарва зимите в английския град Нотингам. „Каквото и да ви казват за чужбина – и там не бива да вярвате. Хубаво е, има подредени държави, но България е нашата родина. Тук сме родени, тук гледаме Рила, тук има и много добри хора. Според мен лошото ни е, че винаги сме били зависими.
Дълги години съм живял в Чехия – нито са по-работливи от нас, нито са по-честни. Но имат едно друго качество – те не си завиждат като нас.
Обаче ако сега ме накарат да остана да живея за постоянно в Англия – трудно, освен това част от моето семейство е в България”.
С интересни истории от младостта си поетът писател върна лентата назад. Оказа се, че той и съпругата му са били
първите екскурзоводи на чешки групи
на Албена. Чехкинята пък, която го е изпитвала за позицията, отсекла: „Ние нямаме друг, който да знае така добре чешки като него”.
Залата в Крайници се разтърси от аплодисменти, когато авторът рецитира наизуст четири свои стихотворения. Първото бе „За теб”:
За теб, Българийо, е отредено
място тъй красиво на земята.
Пазим го в сърцата съхранено,
ти за нас си майка свята.
В тебе, земьо мила,
в теб е нашата надежда.
В тебе сила се е скрила,
в тебе всеки се оглежда.
Радвам ти се, като гледам,
ниви, планини, реки, поляни.
Иска ми се да съгледам
хубости на друго място невидяни.
Имаш ги, не се оплаквам,
теб природата те е дарила,
какво друго мога да очаквам,
щом насреща гледам Рила.
Поетът писател поднесе своите благодарности на ръководството на читалището, на съпругата си, на децата, внуците, племенниците и спонсорите си. „Също така благодаря на вестник „Вяра”. Вие много реално описвате нещата, много истински. Бъдете такива. Пишете и за лошо, и за добро, но да се знае.
Благодаря на колегите от читалищата в нашата Дупнишка околия, че присъстват. Благодарен съм, че са се захванали с тази мисия да развиват дейност и да бдят над духовното”. Представители на читалищата пък го изненадаха с огромен букет и трогателни думи за творчеството му. А той от своя страна обеща, че ще пише, докато диша.
На представянето бяха прочетени още стихове на поета, посветени на Крайници, на 110-ия юбилей на читалището, на внучката му Биляна, която живее в чужбина… ”Пожелавам на Биляна и на другите ми внучета да са живи и здрави,
да не забравят никога България
и да си останат българи. Това е важно за мен”, каза с вълнение Нешев.
„Винаги съм се надявал нашите деца, нашите внуци да живеят при по-хубава и по-подредена България. Материалното да изчезне – дали има една, или две блузи – има ли значение? По-важно е отгоре да има, нещо да влиза в главата. Това е истината.
Прогресът е в младите хора. А разковничето – да гледат в една посока, само тогава ще има успех. Ако се тръгне един срещу друг – не става”, каза в заключение Васил Нешев, а залата за пореден път избухна в овации след думите му.
„Пожелаваме на Васил Нешев още дълги години живот и здраве и все така да продължава да твори. Той е от онези родолюбиви българи, които независимо къде се намират по света, никога не забравят своя род и корен. По най-нежен и красив начин той описва нашето село Крайници. Изключителен събеседник, човек, готов винаги да помогне. Много пъти е идвал и е казвал: „Ако има някой нуждаещ се, купете му нещо, да не гладува в тази пандемия, ето аз ще дам пари”. Изключителен човек, от когото може само да се учим и да се гордеем с него”, коментираха присъстващи в залата.
Силвия БОРИСОВА
