-
Заставахме срещу необоснованите съкращения в предприятията и масови фалити
-
Преди 30 г. в организацията членуват над 26 000 души
Емилия Маркова написа нова книга за първите години на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в Дупнишко. Изданието „30 години КНСБ. Регион Дупница в периода 1990-1999 г.” е посветено на юбилея на конфедерацията, отбелязан на 17 февруари т.г. Книгата разказва за учредяването (30 май 1990 г.), изграждането на структурите, екипа и действията на КНСБ в района, обхващащ общините Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Кочериново, Рила и Бобошево, в споменатия период. Една от целите на изданието е да покаже значимостта и мястото на синдикализма за региона след промените в края на миналия век – регионалната структура на конфедерацията в Дупница се създава като най-голямата синдикална формация в Кюстендилска област
с над 26 000 синдикални членове
и отстоява правата им в бурни времена. В книгата са поместени снимки от събития, свързани с дейността на синдиката.
Преди 30 г., в началното време на смяна на политическата система в страната, екип от синдикални лидери си подават ръце и тръгват без опит, „от нулата“, по трънлив път, в защита на законовите права и интереси на работници и граждани, потърсили съдействие. Амбицията да градят мостове им помага изпреварващо да се учат на независим синдикализъм, спомня си Емилия Маркова.
По думите й, след учредяването си, структурите на КНСБ в Дупница и региона започват „напориста работа в трудна и несигурна среда, белязана, от една страна, от фундаментални икономически и стопански промени, нерядко извършвани в противоречие с основни трудови и социални права, а от друга – от нестихващи борби на нови идеи и политическо противопоставяне”. Фокусът е върху проблемите на заетостта,
справедливото заплащане на труда,
по-добрите условия на труд, колективното трудово договаряне, участието в приватизацията, социалното развитие.
„Амбицията ни от първите години на прехода бе класическият триъгълник от проблеми „заетост – заплащане – условия на труд“, да решаваме експертно и затова, проявявайки принципност и последователност в действията си, изграждахме позиции и защитавахме становища по сложни казуси, за решаването им се стремяхме към диалог. Ние не си затваряхме очите при получена от работници информация за неспазване на трудовото законодателство, извършвахме обективни проверки на място и за констатирани нарушения, сигнализирахме своевременно съответните контролни и/или специализирани органи. В града се формираха нагласи, че „в КНСБ знаят“ и че „КНСБ ще реши проблема“.
Решително се противопоставяхме на
нарастващия брой необосновани съкращения
в предприятията и масови фалити. Макар и трудно, се добирахме до актуална и вярна информация по въпросите, касаещи заетостта в тях, и за да формираме позиция, задължително анализирахме финансово-икономическото състояние на фирмите и безпристрастни, изготвяхме правдива експертиза. Настоявахме работодателите да изработват предварително програми за положението, структурата и очакваното развитие на заетостта и работниците да бъдат информирани за тези програми, особено в случаи, създаващи заплаха за работните места. Изисквахме от тях утвърждаване на определени критерии и процедури на подбор на персонала при съкращения и тяхното точно спазване”, пише Маркова.
Авторката е първият регионален лидер на конфедерацията и заедно със свои колеги работи за изграждането и утвърждаването на синдиката в първите бурни години – до м. юни 1999 г.
В книгата са поместени спомени на тримата президенти на КНСБ – Кръстьо Петков, Желязко Христов и Пламен Димитров. За местните организации и събития по онова време говорят активисти на тези структури. Това са Валентин Спасевчев – председател на организацията в Мини „Бобов дол”, Антония Николова – председател на синдиката в шивашкото предприятие „Марена” в Дупница, Емил Панчев – председател на организацията в ЖП секция – Дупница, Ели Колчакова – председател на Синдиката на българските учители в Бобов дол, Емил Тодоров – председател на организацията в „Балканфарма Дупница”, Николай Петков, оглавявал организацията в „Рила автотранспорт” – Дупница, и Дафинка Яньова – шеф на организацията в дружество „Вьор” в Сапарева баня.
Част от съдържанието включва написаното от синдикалистката в друга книжка за началото на професионалния съюз в региона, издадена преди 5 г. за 25-ия юбилей на КНСБ. „Тогава, провокирана от идеята за значимостта на синдикализма и неговото място в полагане на демократичните основи в развитието на региона, споделих надеждата, която той даваше на трудовите хора да отстояват правата си в името на
един по-добър живот, и то тук, в България.
Така, в няколко автентични разказа, се опитах да откроя човешкото лице на организацията. Отчитам, че днес не се знаят много факти, обстоятелства и документи за този богат на събития период. И понеже с всеки изминат ден ние все повече се отдалечаваме от него, в новата книга се опитах да подредя, да допълня и обогатя тези събития в организационен и съдържателен план. Предлагам ги на уважаемите читатели като безпристрастно послание, в което всеки сам да се ориентира и да направи своите изводи за тези години на огромни промени. Новата книга се състои от 6 глави. Първа глава е посветена на три знакови имена в най-новата синдикална история у нас и 30-годишния летопис на КНСБ – на нейните лидери проф. Кръстьо Петков, д-р Желязко Христов и инж. Пламен Димитров, които през 1990 год. започнаха и осъществиха демократичната трансформация и промяната на КНСБ, днес сочена за пример за страните от Източна Европа. По-нататък, във втора глава е отделено място на учредяването през 1990 г. на Общинския синдикален съвет (ОбСС) на КНСБ и по-късно – през 1994 г., на Регионалния координационен съвет (РКС) на КНСБ в гр. Дупница и тяхното организационно укрепване. Връщам се към много познати имена на синдикалисти, с които заедно в годините се борихме, горяхме и вършихме добри дела. В центъра на трета глава стои експертният синдикален поглед в защита на законовите трудови и социални права и интереси на работниците и служителите в новите условия. Вярвам, че отразените в самостоятелната четвърта глава протестни и стачни действия на
първите освободени от страх трудови хора от Дупница
и региона, смело отстояващи правото си на справедливи условия на труд и достоен живот, ще провокират читателския интерес. В пета глава е проследено включването и инициирането на граждански инициативи, които, за да бъде синдикатът адекватен на времето, нямаха алтернатива. Накрая, в шеста глава, вниманието се фокусира върху разказите от първо лице на синдикалните председатели и актив в предприятията – най-активните и всеотдайни участници, които изнасяха тежестта на синдикалните битки на старта на промените. Сигурна съм, че ако в ОбСС и РКС на КНСБ не действахме заедно – със сърце и с нови надежди, неминуемо бихме преодолявали по-мъчно заплетените ситуации на недоволство, протести, преговори и на синдикална закрила”, обяснява Маркова.
Синдикалистката смята, че хрониката на събитията е потребна, за да ги съхрани и предостави на следващите поколения и като опит. Според нея описаните събития са нужни за оценката на днешния ден, дават самочувствие и
възможност да се гледа напред с надежда.
„Каузата, в която вярваха и която следваха и следват синдикалистите от този регион, е един пример за следващото поколение, което освен факти и исторически данни ще има възможността да се информира и почерпи от опита на предшествениците профсъюзни деятели”, коментира синдикалистката.
Авторката пише с убеденост, че човек не бива да забравя три неща в живота си: откъде и как е тръгнал, каузите, за които се е борил, хората, които са му повярвали и доверили.
Емилия Маркова е икономист по образование. В последните 21 г. беше експерт в централата на профсъюза в София.
Юлияна КОЛЧАКОВА
