Наталия Димова написа до редакцията на “Вяра” писмо, в което разказа за една слънчева инициатива, която разкрасява улиците на Сандански от известно време. Става въпрос за група ентусиасти, които рисуват слънца и търсят още съмишленици. В следващите редове Наталия Димова разказва всичко за идеята, за хората, които са се запалили по нея, и още интересни неща за инициативата: 
Всеки уважаващ себе си град има своя символ… Джуджето е символ на Вроцлав, мечето – на Берлин, ветропоказателят – на Талин и още, и още… За мен всичко започна преди няколко години, когато посетих град Улм, Германия. Негов символ е врабчето, което ще срещнете в десетки и десетки варианти като изображение или обемна фигура навсякъде из града. Според една стара легенда жителите на града се нуждаели от особено голяма дървена греда за изграждането на катедралата, но не можели да я прокарат през градската порта. Вече се готвели да разрушат вратата на катедралата, когато забелязали врабче, което носело сламка за гнездото си. То обърнало сламката надлъжно в клюна си, за да я прекара през отвора и да достигне гнездото. Така нареченото врабче на гр. Улм ги вдъхновило да мислят творчески…
Да мислим творчески – това страстно ми се прииска да се случи и в Сандански, освен с главната улица и парка, градът да стане интересен навсякъде… В този дух малка инициативна група започна да рисува слънца на подходящи места в града, вече имаме десетина. Защо точно слънце? Първо, защото Слънцето е олицетворение на светлото и позитивно начало, на вярата в доброто и бъдещето, второ – защото тъкмо Сандански е градът с най-голям брой слънчеви дни в България и това именно е изобразено на емблемата му и трето (но не по значение!) – защото такава е отдавнашната мечта на известния сандански художник Иван Празаров (автор на мозаечната галерия вдясно в началото на парка) – преди години още той много пъти е предлагал един от хълмовете от града да бъде превърнат в някакъв особено слънчев обект…
Всички подробности за инициативата „Сандански – град на слънцето “ (предистория – група „Красив Сандански“) ще намерите на фейсбук страницата със същото име… Всяко следващо СЛЪНЦЕ е придружено от сърцат есеистичен текст в духа на: „Добра новина, приятели! Готово е следващото слънце -посвещава се на утрешния Еньовден, нека носи късмет на всички! Намира се на улица “Соколова скала” 1, на къщата на Илия Катърджиев, който е и спонсор на изпълнението.
Нарисува Мария Яковалиева, огромно Благодаря! Помагаха Роска, Мариян и Цвети. А повече за Илия и Швеция от първа ръка – интервюто с него отпреди няколко години – в раздел “Файлове”; „Вчера, на първия ден на Великден, нарисувах Слънце. Обещала си бях и го направих, доволна съм. Струваше ми 2 х половин час време и известно количество блажна боя (2 х 5 лева, имам за още 3 слънца). Не съм художник, пък и теренът беше грапав, но мисля, че целта е постигната: в двора, отзад зад блока ни на бул. „Свобода“, грейна една приятелска усмивка – за познати и непознати санданчани”; „Руми Гегова е една от дарителите на следващото наше слънце. Срещна ме на улицата и просто отвори портфейла си. Огромно благодаря и огромна радост от това, което ми разказа между другото: Вдъхновила се от инициативата „Сандански – град на Слънцето“ и… нарисувала едно слънце на внучката си пред кварталната градинка, където живеят. Прекрасно е, Руми, творението на – както каза тя – „една обикновена учителка“ – българска, санданчанка!! Още съм в процес на агитация Руми да нарисува и второ слънчице – и за другите деца в квартала… да я подкрепим!! Имената на майсторите трябва да се знаят!“; „… щом студено ми стане, да мога да си взема от детския огън…“.
Помните ли песничката „Детство мое“? Красиви слова, на които и посветихме следващото слънце в нашия град. Художник – отново Мария Яковалиева, логистика и организация – Мариян Мицев и Роска Ноцкова, спонсори – моята приятелка и съученичка Л.Т. и моята приятелка по друга линия Nataliya Petrova Dimitrova-Popova. Благодаря на всички – сърцати българи! Хора, намерете си кауза – прекрасно е!! Ако нищо не ви идва наум – заповядайте при нас – след всяко слънце пийваме по биричка! Сандански – град на слънцето, Сандански – магията на слънцето – нека то огрява живота и делата ни!
Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна.
Пак в юмрук ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане, да мога
да си взема от детския огън.
Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия да е от мен.
/Богомил Гудев/
Впрочем уличката вляво от слънцето е уличката на моето детство – „Емануил Васкидович“, и да, винаги, когато ми е било студено, съм се връщала към онези слънчеви дни…“
Накратко: интерес сред обществеността има, той обаче, за съжаление, се изчерпва най-вече с „лайкове“ и насърчителни коментари под съответните публикации, но същността на идеята – много хора – художници и непрофесионалисти – да се включат към реализацията й (като дарители или изпълнители), остава неосъществена. Хора, подкрепете ни, заслужава си, животът няма нужда само от големи или героични дела, а от нашите ежедневни и творчески усилия да ни бъде по-хубаво!
Наталия ДИМОВА
