На 20 декември според стародавна традиция се посреща Игнажден, Игнат, Игнатовден, Полазовден – празник в чест на свещено-мъченик Игнатий Богоносец. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица, което намира и отражение в песенния фолклор: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това е периода, през който младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко.
Празничната литургия на Игнажден разкрива езическия предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене.
Вярва се, че от Игнажден започва Новата година и коледните празници. В много части на страната срещу празника е първата кадена вечеря, която носи обреден характер. За нея се приготвят постни храни, жито, орехи, лук. Опичат се игнажденски кравай и питка – върху нея се поставя восъчна свещ. Най-възрастната жена (или мъж) прекадяват трапезата и жилището с тамян. Пепелта от каденето, житото, орехите и недогорялата свещ имат апотропейна (предпазваща) сила (функция) и се използват и през останалите кадени вечери.
Най-характерен за Игнажден е обичаят „Полазване”, който се основава (свързва) с магията на първия (ден, събитие). Първият прекрачил прага на дома в този ден се нарича „полазник”, „полезник”, „споходняк”. Полазник може да бъде всеки човек или животно. Вярва се, че ако той има добър полаз в домът ще има щастие, здраве и богата реколта.
Ако полазникът е човек, то той трябва да е късметлия, добродушен, имотен. Ако е животно, то трябва да е здраво и силно, за да бъде силна и плодородна годината за посетеното семейство. Ако полазникът донесе берекет се кани и на следващата година.
Свързаните с Игнажден народни представи и вярвания отразяват митологичният характер на този ден и преходния момент в природния кръговрат. Смята се, че през този период се появяват различни свръхестествени демонични същества, способни да напакостят на хората. Рано сутринта на празника жените посипват около къщата от каденото жито и пепел, вярвайки, че така ще прогонят злото. За да не се пръсне берекетът, не се ходи на гости, не се дава на заем, а даденото предишните дни се прибира.
От Игнажден започват да се събират в дружини коледарите, избирайки своя водач, разучават коледни песни.
Народни вярвания
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари…
Народни поверия, свързани с празника
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
Игнат – огненото име
Имен ден днес празнуват: Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Ингьо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена,Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира.
Смята се, че името Игнат/Игнатийе латинско и значението му е огън, огнен, нероден, прероден, новороден. Точното значение, произход и смислова натовареност остават неизвестни. Името се свързва с Игнатий Богоносец – първият свети отец и учител на Църквата, както и първият след апостолите голям богослов. Той е роден в Антиохия (дн. с. Антакия в Турция) и e ученик на ап. Йоан Богослов, който го ръкополага за архиепископ в родния му град. Тази длъжност Игнатий изпълнява в продължение на 40 години от 70 г. насетне. Текстовете, останали от него, издават добро образование и значим писателски талант. При гоненията на римския император Траян срещу християните Игнатий е заловен и осъден на разкъсване от зверове в римския Колизеум. За името „Богоносец”, с което сам се нарича, преданията са две: едното, защото е онова дете, което Господ вдига на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1); другото, че при мъченическия му подвиг християните виждат на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос.
Празнична рецепта за Игнажденска гозба
Петра Петрова от махала Троенците (днес част от севлиевското с. Кръвеник) е родена през 1900 г. Нейната рецепта за Игнажден е записана от специалисти на музей „Етър“.
Картофи с булгур на фурна
Картофите се нарязват на кръгове и се нареждат в тава. В растително масло се изпържват лук и червен пипер, слага се вода и със запръжката се заливат картофите в тавата. Пече се в пещта, слага му се и булгур и магданоз.
