-
Съветниците в Разлог решиха да се премахне надписът от паметника на възрожденеца в с. Баня, на който пише, че там се намира родната му къща
“Докато гледат очите ми, аз не ще престана да се грижа за народната полза”
Неофит Рилски
Навършиха се 140 години от смъртта на Неофит Рилски – патриарх на българските писатели и педагози. Великият български възрожденец умира на 88-годишна възраст на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир. Светското му име е Никола Поппетров Бенин, роден е в Банско през 1793 година.
Неофит Рилски е водеща фигура в Българското възраждане. Притежава всеобхватните интереси, могъщ интелект, безкрайното трудолюбие и себеотрицание, високата нравственост и безкомпромисност. За повече от седем десетилетия посвещава творческите си сили и изключителен ум на българското просветно движение през Възраждането. Автор е на учебници и учебни пособия, както и на църковна книжнина. Игумен на Рилския манастир. Учителства в Габрово, Копривщица и в други населени места в България.
Дни преди навършване на кръглата годишнина от смъртта на Неофит Рилски, беше поставена точка за родното място на патриарха на съвременното българско образование. Общинските съветници в Разлог приеха решение, според което ще бъде премахнат надписът от паметника на Неофит Рилски в с. Баня, на който пише, че се намира на мястото на родната му къща.
В дневния ред на последната за 2020 г. сесия на Общински съвет-Разлог бе вписан за разглеждане доклад на кмета инж. Красимир Герчев за поставяне на монументално-декоративен елемент „Бюст-паметник на Неофит Рилски” с местоположение ул. ”3-та” в с. Баня и посочени членове по Закона за устройство на териториите и номер на писмо от Министерството на културата за наложени административни мерки.
Емоционалното напрежение около дилемата – социален протест или кукерски карнавал „Старчевата” на 1 януари в Разлог оставиха встрани от вниманието казуса с паметника на Неофит Рилски в с. Баня, който противопостави преди месеци общинските ръководства на Банско и Разлог.
През м. август 2020 г. кметът на община Разлог инж. Красимир Герчев заедно с Магда Първанова – кмет на село Баня, прерязаха лентата на мраморния барелеф. По време на откриването бяха представени факти от живота на Неофит Рилски, според които Неофит Рилски е роден в село Баня, а след 8-годишната му възраст, оставайки сирак без баща, заминава с майка си за град Банско. Там тя се задомява втори път за отец поп Петър Бенин. Изграждането на монумента е изцяло финансирано от община Разлог по предложение на Инициативен комитет от с. Баня.
Сам по себе си паметникът не предизвиква никакви възражения, защото е посветен на една от най-великите и безспорни фигури в българската история. Спорен се оказва надписът на мраморната плоча в основата на барелефа: “На това място е била родната къща на отец Неофит Рилски със светско име Никола поп Петров Катошов, роден в 1793 година, живял в село Баня до 1801 година.”
„Ние сме длъжници на жителите на село Баня, тъй като повече от 16 години се забави този процес. Изграждането на паметника е позовано на над 30 исторически документа и с този акт е уважено искането на инициативен комитет, но благодарение на община Разлог и работата на скулптора Асен Ботев паметникът вече е факт“, каза кметът на Разлог инж. Красимир Герчев при откриването на паметника.
Веднага след това кметът на община Банско Иван Кадев изпрати писма до Министерството на културата и до БАН. Към акад. проф. дмн Юлиан Ревалски, председател на БАН, и чл. кор. проф. дин Васил Николов, зам.-председател на БАН, кметът на Банско се обърна с молба да бъде изготвено официално експертно становище от компетентната секция на Института за исторически изследвания, с което БАН да се произнесе за родното място на Неофит Рилски.
В писмото си до министър Боил Банов кметът на Банско, от името на съгражданите си, поиска да бъде разпоредена спешно проверка.
Официалните становища на Научния архив на БАН и на Института за исторически изследвания на БАН потвърдиха установените исторически факти, че родното място на възрожденеца е гр. Банско.
Не закъсня и резултатът от проверката на експертите от Министерството на културата. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” състави принудителна административна мярка за демонтиране на паметника.
В крайна сметка се стигна до решението, което трябваше да бъде взето много по-рано – паметник, на който да пише:
“Монумент в почит на Неофит Рилски – Патриарх на българските учители и книжовници”
До кога сонъ глубокий! Стига толкова спавание, що е спавала нашата Болгария доволни векове. Собудете се поне отъ тука на тамо. Подражайте вси добрий примери на тия родолюбци, що настояватъ за просвещението своихъ единоплеменнихъ и прилежаватъ за напечатанието на потребните книги съ които требува да буде началото. Тяхното намерение не е да се устрои токмо едно училище и да се внесе учението токмо въ нихното отечество, но иматъ велико любородие да се распостре и по сичката Болгария това добро дело.”
Неофит Рилски
Болгарска грамматика
РОДОСЛОВНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА РОДА ГЕРМАН (ГОЛЕВИ) ОТ БАНСКО – ПРИНОС КЪМ БИОГРАФИЯТА НА НЕОФИТ РИЛСКИ
Светлана Дяконова – Арсен
откъси
Любопитен факт, който не би трябвало да се пренебрегва. Той е свързан с проучванията на рода по женска линия. От кореспонденцията на братовчедите му Теодор и Георги Арсениевичи Сирлещови научаваме, че тяхната обща баба, чието име за съжаление не е известно, е била грамотна и е водила кореспонденция с част от внуците си. В писмо от 1809 г. от Виена Теодор Арсениевич пише „На гжа майка покланяюсъ и приехъ книжицата… Такочеръ и на нашата баба сиречъ… приехъ книжица“[1]. Както се вижда, в средата, от която произхожда Неофит Рилски, образованието е било нещо обичайно дори и за жените. Бихме предположили, че щом баба му и леля му Елена са били грамотни, и майка му презвитера Катерина също е била. Можем само да съжаляваме, че в кореспонденцията на самия Неофит Рилски не се е запазило писмо на тази жена, родена около 1720 г. Но това е обяснимо – той е един от по-младите й внуци, а най-старите писма, запазени от кореспонденцията на Неофит Рилски, са от 1832 г.
[1] НБКМ БИА, ф. 653, а.е. 13 – Писмо от Теодор Арсениевич от 1809 г. от Виена. Същото е публикувано частично от Васил Кънчов.
