Българийо, майко, не е изгубено твоето наследство! И до днес ние помним заветите на борците за свобода и в песни възпяваме тяхното дело. Пеем още за моми и момци по седенки, на нашите баби песните пеем, за да достигнат до идните поколения, та и те да се докоснат до съкровището ни – фолклора.
Ще ви срещнем с една млада и много талантлива народна певица – Елена Толева. Родена е в подножието на планината Беласица, в град Петрич, откъдето тръгва пътят й като изпълнител. С устрем и любов към фолклора, тя върви гордо по своя път, като издирва стари, непети песни, за да ги запише и припомни на обществото. И сякаш това не е достатъчно за родолюбивата й мисия и се захваща с преподаване и обучение на поколението след нея.
- Елена, разкажи ми какво те плени в народната песен, че да я избереш за своя спътница?
- Привет на всички читатели и на теб самата, Теди! Позволи ми да ти благодаря за поканата и самото интервю. Всичко започна от съвсем крехка, детска възраст. Тази любов към фолклора не е придобита. Винаги съм обичала и слушала с голямо удоволствие и в захлас нашите песни. Бях пети клас, когато започнах да пея в ансамбъл „Пролет“, след това във ФФ “Хераклея“ – Петрич. Гимназиалното си образование завърших в музикалната паралелка на НХГ „Св. св. Кирил и Методий“. Колкото и добър да беше учителят ми по народно пеене – Марияна Ангелова, на мен часовете все не ми достигаха и така успоредно с образованието ми посещавах и ДЮФА “Пиринска китка“ с ръководители Димана и Боян Боянови и ансамбъл “Езерец“, с диригент Илиян Юручки. Възпитаник съм на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – град Пловдив. Там завърших класа по народно пеене на ненадминатата и до днес проф. Светла Калудова-Станилова.
- Кой периодът, който е оставил най-голям отпечатък в теб и би го определила като „най-плодовития“, „най-добре инвестирано време“?
- Лично за мен това е периодът в Академията по изкуствата-Пловдив. Първо, това място за мен е едно средище на културата. Запознах се и работих с прекрасни специалисти и музиканти. Винаги ще произнасям имената им с много голяма признателност. Те са толкова много, но с една особена признателност и обич винаги споменавам името на вокалния педагог проф. Светла Станилова. Тя е моят еталон и идеалът, към който винаги съм се стремяла и ще се стремя. Тази толкова фина и прекрасна дама всъщност е един истински феномен!
- Изпитвала ли си някога колебания относно това с какъв стил музика да се занимаваш?
- Винаги съм обичала народната музика и съм знаела, че ще се занимавам точно с това, но според мен всеки един вокален педагог е длъжен да изгради у себе си и една добра вокална култура. Иначе как би могъл да обясни на възпитаниците си към какво да се стремят, какво да направят и най-вече как да го направят. Наред с това, че дълги години се занимавам с народно пеене, започнах да трупам много и различен опит и в други жанрове. В академията съм се обучавала и в други стилове – съвременна и филмова музика, в хора на моя курс с помощта и ценните съвети на доц. Яна Делирадева сме разчитали и пели различни евъргрийни. Доц. Делирадева изгради у нас много знания по дирижиране, вокална култура по школувано пеене, както и умения за работа в хор. Макар и за кратко, около една година, се обучавах и на несравнимото оперно пеене при друг великолепен вокален педагог – доц. Лилия Илиева. Причината не е, защото още съм объркана и търся още себе си и своя жанр, а защото, обучавайки се като специалист и вокален педагог в Академията на изкуствата, аз исках да овладея различните видове звукоизвличане, да разбера разликите в характеристиките на вокала. Не просто да го прочета, а съвсем съзнателно да го усетя, осмисля и приложа. За съжаление вече всеки втори се самопровъзгласява за певец или вокален педагог. Старата истина е, че да пееш, не означава просто да си „отвориш устата и то само да си се получи“ – не. Изискват се години специална и индивидуална подготовка, както и много практика. Аз за себе си реших да посветя живота и образованието си на това велико изкуство и не мисля, че съм направила грешка.
- В репертоара си ти имаш много песни, които обаче не са толкова популярни. Не са от онези пети, пети, та препети песни като „Македонско девойче“ и други. Откъде намираш тези позабравени песни?
- Така е, репертоар черпя директно от извора. Отивам при възрастните хора в селата и между другото това ми е едно от любимите занимания. Тези хора са толкова специални – още като ти заговорят, сякаш те пренасят в приказен свят. Разказват ми легенди, пеят ми стари, автентични песни и наистина успяват да ме върнат в годините, в които бях дете, и да ми подарят едно огромно вълшебство. Освен това съкровището, което ми завещават, е безценно!
- На кого ще предадеш всичко това?
- Нашите български деца са точно толкова специални, колкото и тези възрастни хора. На тях ще завещая всичко. Те усещат тази потребност да се занимават с български фолклор. Огледайте се, вече почти всяко дете ходи на народни танци или на народно пеене. Не е малък приносът и на родителите, разбира се. Вече имам няколко дечица, с които работя упорито. Наблюдава се една нова тенденция -на завръщане към корените, и все повече ми се струва, че от тенденция или мода преминава в лична потребност на хората и в тяхно ежедневие. Това ме радва, много.
- Трудно ли се работи с деца? Трудно ли е да преподаваш и да бъдеш учител?
- Всъщност самият процес не е от най-лесните, но пък това е много благодарна и удовлетворяваща професия. Ще дам пример – ако един урок, по който и да е друг предмет, може да се разкаже по един и същи начин на 5, 15 или 50 ученици, то във вокалната педагогика и при пеенето всичко е строго индивидуално, защото всеки един глас е различен – така, както е различен пръстовият отпечатък на човек и се изисква строго индивидуален подход както към таланта, така и към неговата личност, а децата са велики личности.
- Как се отрази извънредното положение на теб и на твоите планове и участия?
- Не ми е лесно, защото точно след като издадох няколко нови песни, които получиха и своите видеоклипове, всичко се затвори и прекрати. Наложи се да отменя участия и сякаш всичко застина. Имах планирани участия в Америка с Джон Томас и формацията им Balkan & Boston, в която солист е Елена Манчева. Дори и те отпаднаха, защото посолството затвори през март и аз просто не можах да се явя за виза.
- Аз знам, че това не ти е първото участие в Америка. Разкажи повече за връзката ти със САЩ.
- Миналата година представих България на Международен фестивал в САЩ – World Fest Provinceown 2019. Toчно на този фестивал се запознахме лично с Джон Томас, който е солист на Balkan & Boston. С него се сработихме чудесно. Всички от формацията са невероятни музиканти и професионалисти, пълни с талант. Чувството да предаваш своето на друг континент и култура е несравнимо.
- За жалост плановете на всички се промениха много покрай тази световна пандемия. Но съм сигурна, че скоро всичко ще е постарому и дай боже ние да излезем по-осъзнати като личности от всичко, което ни се случва в момента. За финал какво ще пожелаеш на нашите читатели?
- Бъдете здрави! Вярвайте в себе си, каквито и времена да настъпват, търсете своя път, дори понякога това да бъде ново начинание. Не се обезкуражавайте, избягвайте да се оплаквате, а просто търсете и създавайте! И в България може! Може би по-бавно, но може!
Теди ЕРОТЕЕВА
