Истината няма как да бъде изтрита, заявиха Лазар Ильов и Костадин Костадинов
1 800 души, сред които министри, художници, писатели, представители на интелигенцията, артисти са били въдворявани в т. нар. трудово-възпитателно общежитие, създадено в Дупница през 1945 г. и съществувало над 1 година. Сред затворените в комунистическия концлагер без съд и присъда са били известният писател Димитър Талев, Борис Денев – художник и изобретател на безмоторен самолет, Хрисан Цанков – театрален режисьор, драматург в Народния театър, положил основите на модерния театър в България, и брат на министър-председателя Александър Цанков, Марко Рясков – управител на БНБ и министър на финансите, и много други. В селището, което се е намирало в южната част на града, близо до р. Джерман и Аракийски мост, е имало и дупничани. Всички те са били категоризирани като хулигани, мародери, безделници, криминални престъпници, а в действителност – задържани по политически причини, за инакомислие, несъгласие с тоталитарния режим, свободен дух… Тези хора принудително са строили ж. п. линията Дупница – Бобов дол. Това бе подчертано при представянето на книгата за комунистическия концлагер в Дупница, който е бил вторият създаден в страната след 9 септември 1944 г.. За книгата „Дупнишкият концлагер” и описани там факти говориха нейният автор Лазар Ильов и председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов, който спонсорира създаването на изданието. И двамата посочиха, че книгата цели да се съхрани паметта за миналото, да се извадят поуките.
„Лагерът в Дупница е вторият в България, създаден от червената власт. И понеже това е било само началото, тук все още не е имало зверски извращения и терор – такива, каквито ги знаем от Белене, Скравена, Куциян и останалите. Което не променя факта, че хора са били държани затворени против волята им без съд и присъда, че е имало унизителен, смазващ режим. Напротив – този лагер е бил съществена част от репресивната система, която ликвидира интелигенцията и цвета на нацията”, пише в предговора Костадин Костадинов.
„Тая книга не бива да се възприема нито като провокация, нито като истина от последна инстанция, още по-малко като акт на заклеймяване и инструмент за насаждане на омраза. България е преживяла много, много трудни години, получавала е трагични и съдбоносни уроци, а общата съдба би трябвало да ни обединява. В този смисъл някои събития не бива да бъдат забравени, защото съгласно железните правила на историята те ще бъдат повторени”, казва Лазар Ильов.
По време на представянето бе отбелязано, че страхът от репресивната машина на БКП е бил толкова силен, че до скоро за дупнишкия лагер не се знаеше, мълчеше се, че по темата за комунистическите концлагери въобще не се говори и до днес. Както и че данни в архивите, откъдето е събирана информация, са заличавани. „Истината няма как да бъде изтрита. Няма как да се забравят зверствата, униженията, гоненията, терорът”, допълниха Костадинов и Ильов. Според тях книгата ще освети старателно прикривани факти, ще припомни имената на унижени и смазани в каменоломните интелигентни личности, ще открие истината. Припомнено бе, че неслучайно на паметната плоча, намираща се в устоите на моста над ж. п. линията за Бобов дол, където е било трудово-възпитателното общежитие пише: „Познайте истината и тя ще ви направи свободни”. Стана ясно още, че утре – 1 февруари, в Деня на почит към репресираните от комунистическия режим на плочата за поредна година ще бъдат оставени цветя.
Юлияна КОЛЧАКОВА
