Да се запознаеш с Искрен Красимиров, е вълнуващ момент за всеки, който обича българската история. Да вземеш миналото със сърце и душа, и да го пренесеш в бъдещето, е нелека задача.
Защото е мисия!
Идеята на неговия проект „Незабравимата България“ е благородна – да запознае децата с българската история и да ги накара да обичат България.
Освен основател на проекта, д-р Искрен Красимиров е: режисьор, актьор, преподавател, писател, историк, оператор и продуцент. През януари той бе специален гост на ПГОСУ – Дупница, за да изнесе поредния си „Урок по родолюбие“, посветен на Христо Ботев. Яркото присъствие остави след себе си траен отпечатък, както и любопитство с много въпроси.
Искра ИВАНОВА
– Г-н Красимиров, познават ли българите историята си или доколко я познават?
– Мога да ви кажа, че слабо познаваме историята си. От личните ми впечатления по време на уроците по родолюбие, от срещите ми с читатели по време на представянията на книгите ми, факт е, че знаем много малко за нашите герои. Дори съм чувал абсурди от сорта на „Васил Ботев и Христо Левски“ от българчета в чужбина. Или „Ботев и Левски са братя, а баба Тонка е майка им“. Сами виждате докъде са стигнали нещата. До едно своеобразно дъно. Затова се посветих на моята мисия. За да дам началния тласък, искрата към родолюбието.
– Разкажете малко повече за себе си. Откъде тръгна тази любов към историята?
– На 32 години съм, родом от Мездра. Основател съм на проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“, в рамките на който заснех над 20 документални филма за нашата история и герои, проведох над 1000 урока по родолюбие, като посетих хиляди училища, детски градини, читалища, общини, кина, театри, библиотеки… Завършил съм средно-специално образование в Арт-Kолеж – София, висше-бакалавър и магистър в департамент „Кино и ТВ“ на Нов Български университет. Защитих докторска степен в направление „Кинознание и киноизкуство“ на НБУ, а наскоро защитих и магистърска степен „История на Българското Възраждане“ в Софийски университет. В училище историята не ми беше никак интересна.
– Образът, в който често ви виждаме, е този на Ботев. Освен приликата с националния герой и революционер, има ли и нещо друго, което ви свързва с живота и делата му?
– Да, и то много лично. Когато разбрах, че пра-прадядо ми е Ботевият четник Никола Вълчев Минков, тогава историята ми стана интересна и тогава прочетох всичко за героите. След това заснехме с екипа ми филмите и написахме книгите за героите. А както казвам на децата – физическата прилика с Войводата е едно на ръка. Но когато видят освен мен в ролята на Ботев, когато видят Ботев и Левски „оживели“ на екрана във филмите, когато чуят стихотворенията на баща ми за героите… Тогава наистина се получава едно незабравимо изживяване, един специален филмово-театрален спектакъл, който децата помнят с години напред.
– Как се роди идеята за “Уроците по родолюбие” ?
– Първоначално посещавахме училищата с нашия първи филм за Христо Ботев – „БОТЕВ: От Голгота към Свобода“. След това чрез един своеобразен референдум, хората пожелаха и ние заснехме и следващите ни филми – отново за Ботев, за Вазов, за Софроний, за Райна Княгиня, за Васил Левски, Захари Стоянов и пр. Някъде около 2016 година изкристализира идеята на уроците по родолюбие в сегашния им вид – не само прожекция на филм и дискусия с децата, а кино, театър, стихотворения, игри, с една дума – шоу. Образователното шоу на „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“ вече 7 години посещава българските деца в тяхната любима среда – училището, и ги учи да обичат героите и България.
– С какво запознавате учениците по време на един ваш урок?
– Имам различни спектакли за всеки от нашите най-големи герои – за Ботев, за Вазов, за Софроний, за Райна Княгиня, за Васил Левски, Захари Стоянов, Кирил и Методий и т.н. С децата гледаме откъси от филмите ми, а между тях им разказвам малко познати факти, рецитираме стихотворения, играем патриотични игри, скандираме имената на героите. Така се получава една пъстра образователна мозайка, за която децата говорят дълго време след моето посещение.
– Какви са впечатленията на децата, след проведено от вас мероприятие ? Задават ли въпроси, вълнуват ли се… ?
– Вълнението им не мога да го предам с прости думи. Трябва да присъствате на мой урок, за да усетите емоцията. Неизменна част след урока е общата снимка, прегръдката с децата, автографите и селфитата. По-малките /1-4 клас/ се вълнуват повече от батковците и каките си, разбира се, но всички задават много въпроси след края на урока. Най-често: „Кой уби Ботев“ и „Кой предаде Левски“…
– Какво е да бъдеш мисионер днес ? Мисионер, който предава уроците от миналото, така както, някога назад във времето са го правили нашите будители, обикаляйки села и паланки за да внасят просветлениe?
– Факт е, че за моята почти 10-годишна работа на нивата на родолюбието /както пише и Левски в едно свое писмо, и аз вече десета година се търкалям в тая работа/, съм посетил над 30 държави в цяла Европа, в Азия и в Америка. Зарадвах сънародниците ни в Англия, Италия, Испания, Белгия, Швейцария, САЩ, Израел, Конго, Русия, Германия, Турция, Гърция, Сърбия, Македония, Унгария, Чехия, Франция, Ирландия, Северна Ирландия, Румъния и пр. Будител, мисионер, възрожденец, това са най-честите квалификации, които чувам по мой адрес. Бих се определил лично като „апостол“, така ме наричат колегите ми и най-близките ми приятели. Защото точно като Апостола и аз сега обикалям села и паланки, за да будя родолюбието в нашите сънародници. Мисията е трудна, но когато видя усмивката по лицата на децата, виждам колко си е заслужавало всичките ми усилия, които полагам всекидневно.
– Основател сте на фондация “НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ”. Каква е вашата кауза?
– Каузата и мисията ми е да запаля колкото се може повече хора по нашата история и нашите герои. Когато те са млади хора – ученици и студенти, страхотно. Но отскоро целя да хвана и по-възрастните с моите книги за убийството на Ботев, а сега и за предателството на Левски. Но да не бързам да ви издавам тайната, засега.
– Има ли институция в България, която подпомага дейността и идеите ви?
– Институциите, които са ми помагали през годините са много – Министерството на науката и образованието, Общонародна фондация „Христо Ботйов“, Мемориален комплекс „Ботев път“, много общини, читалища, местни комисии за борба с противообществените прояви, стотици фирми, частни лица и други дарители. Но от 2016 г. насам разчитам изключително на училищата и детските градини, на нашите деца. Те са най-голямата ми помощ и опора.
– Миналата година от печат излиза книгата ви “Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи”. В анотацията четем: “Кой, как и при какви обстоятелства е убил войводата Христо Ботев? Вече век и половина този болезнен за историческата ни памет въпрос, не е намерил своя ясен и категоричен отговор”. Смятате ли, че обстоятелства около гибелта на Ботев, са потулени умишлено, за да не падне онзи ореол на героя, който познаваме от учебниците по история, или всъщност отговорът се крие някъде другаде?
– Въпросът е много важен и ще отнеме твърде много време да отговоря изчерпателно. Нека всеки, който желае, да си закупи книгата /има я все още онлайн, защото тиражът в книжарниците се изчерпа/ и сам да открие отговорите за себе си. Книгата не е отговорът на въпроса „Кой уби Ботев“. Книгата ми е само средство, за да може всеки да намери истината за себе си. Според мен фактите са очевидни, и ми е чудно защо никой историк досега не ги е навързал. Средствата, дадени от Врачанския революционен комитет за оръжие, са злоупотребени от гюргевските дейци Стамболов, Обретенов, Апостолов, Заимов и сие. Затова Враца не въстава, и затова почти никой не се присъединява към Ботевата чета. Ботев се заканва да търси виновниците и жестоко да ги накаже. Пред Обретенов и Апостолов, които са част от четата, изниква революционната необходимост „или ние, или той“. Лошото е, че освен Ботев, те ликвидират още петима четници, които се явяват нежелани свидетели на убийството на Ботев и на други техни престъпления. Но нека всеки сам отсъди за себе си.
– Колко време ви отне написването на книгата, докато излезе на бял свят?
– Книгата е плод на десетгодишна усилена работа по темата, тя не е плод на усилия от вчера или от днес. Важното за мен е, че хората я четат, вълнуват се, и постоянно ми задават уточняващи въпроси. Дори един от наследниците на поп Сава Катрафилов – свещеникът на Ботевата чета, ми каза, че съм „преобърнал света му нагоре с краката“, след като прочел изумителните факти, събрани и изтълкувани на едно място. Нещо, което никой от нашите историци не дръзна да направи почти век и половина. А сам Ботев беше казал и написал „Свободата е мила, ИСТИНАТА Е СВЯТА“. Нека търсим Истината, само тя ще ни спаси…
– Като историк, бихте ли променили нещо в учебниците по история – дати, събития…
– Както казвам на децата – историята не е сухи дати, цифри и по два реда за едно събитие. Историята, за да я учиш, трябва да ти е интересна. Тя трябва да е игра на асоциации, на понятия, на преживявания. Трябва да въвлечеш децата в периода и да ги накараш да се върнат назад във времето. Това няма как да стане само с учебниците по история, където има по един абзац за Левски и за Ботев. Как да опознаят героите децата и как да ги обикнат?
– Имате над 20 документални филма. На кого са посветени те?
– Филмите на „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“ са за всички наши герои от Епохата на Възраждането – от Паисий до Освобождението на България. Уникалното е, че те са т. нар. „хибридни“ филм – хем документални, хем игрални, хем анимационни. В тях има малко игрални възстановки, малко архивни кадри, малко анимации за най-малките. Другото важно, че самите герои „оживяват“ във филмите. Така Филип Филипов „възкреси“ образите на Ботев, Алеко Константинов, Паисий и Софроний; Златимир Йочев пресъздаде Иван Вазов, Симеон Владов стана Васил Левски, Габи Авелова изигра роля на Райна Княгиня и пр. И в тази пъстра мозайка децата откриват своя Левски, своя Ботев, своята истина за героите.
– Върху какво работите в момента, и какви са вашите проекти и планове?
– В момента приключих първото ми турне за 2023 година, което беше посветено на 175-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сега подготвям една изненада – на 31 януари ще бъда специален гост на юбилея на училище „Пейо Яворов“ в Кърджали и ще вляза в образа на големия ни поет и революционер Пейо Крачолов Яворов. След това започваме големите чествания на 150-годишнината от обесването на Васил Левски, като отново ще посетя десетки училища и детски градини у нас. И сега ще ви издам и една тайна в аванс – на 15 февруари 2023 г. от печат ще излезе новата ми книга, втора поред след „ДА убиеш БОТЕВ“. В „ДА предадеш ЛЕВСКИ“ търся отговора на въпроса „Кой предаде Апостола на Свободата“. Очаквайте я само след месец в книжарниците в цялата страна!
– Какъв е Искрен Красимиров, когато не е в образа на своя идол Христо Ботев?
– Един обикновен човек, работник за просвещението на народа. Между другото и Левски не се е имал за нещо специално, а за „прост работник за освобождението на България“. Скромността е чертата, която отличава нашите герои. Това се опитам да предам на децата – да обичат родителите си, да слушат учителите си, и да уважават народните будители. Ако спазват тези няколко прости правила, те ще бъдат героите на новото време. И заедно ще направим тази Нова България, за която си дадоха живота и Левски, и Ботев. Дай Боже, амин!
