„Намко Пони” слиза от монтажната линия в завода на 22 септември 1994 г.
Националната автомобилна компания „Намко България“ АД е създадена в края на 1991 г. с постановление на Министерския съвет. Българското участие в нея е 50% в лицето на военноремонтните заводи към Министерството на отбраната, представлявани от ВРЗ “ТЕРЕМ”, а външното участие е от страна на “Инвестмънт мениджмънт компани”, Люксембург – 30%, следвана от немската “Интелко Мениджмънт” ООД с 10% и гръцките “Намко Хелас” АД и “Намко Интернешънъл” АД по 5%. Интересна подробност от процеса на изграждане на „Намко България“ е, че скоро след своето основаване дружеството се опитва да пусне книжа на борсите.
„Емисията с продажба на акции на „Намко“, уточнява Огнян Шопов, бивш директор на Националната автомобилна компания „Намко България“: „Беше изключително успешна по две причини: Акциите на „Намко” бяха първите отпечатани в България с разрешение на МФ – Дирекция „Ценни книжа” с директор по това време Пламен Орешарски. Разрешението получихме след 6 месеца, огромни усилия и безброй процедури. В много кратък срок бяха продадени 1000 акции с цена от 6000 лева всяка при номинал от 1000 лв. Интересът беше наистина голям.
Моделът, предложен на нашия пазар, представлява универсален товаро-пътнически автомобил със силова линия на Ford Fiesta, като е предвидено една основна част от компонентите като купето, задния мост, тапицерията, седалките, броните, стъклата, гумите и други да се изработват в България.
Една от интересните технологични особености в производството на „Намко” е, че изработването на всички панели за каросерията е максимално опростено. Познатото от конвейерния принцип на работа трудоемко щамповане и изтегляне тук е заменено с механично изрязване, ръчно огъване и точково заваряване на обикновени листове ламарина. Подобен похват е особено рентабилен при изработването на относително малки серии автомобили, тъй като стойността на необходимите машини за изрязване и огъване е минимална.
Първият готов автомобил „Намко Пони” слиза от монтажната линия на Завода за инструментално оборудване в Дупница на 22 септември 1994 г.
Първоначално се е предвиждало годишното производство да достигне до 2000 броя в 12 различни модификации, но една година след завършването на първия опитен образец от ЗИО-Дупница излизат само още 24 автомобила. През 1995 г. Дейността на фирмата е в застой в продължение на девет месеца.
„Имахме две опции“, припомня си Шопов. „Едната да преминем към закриване на НАМКО или да продължим. Тогава предложихме на МО и ТЕРЕМ да ни прехвърли отговорността и управлението с продажбата на 1%.“
През есента на същата година, по време на краткотрайното нормализиране по проекта „Намко”, от страна на ръководството са декларирани намерения през оставащите няколко месеца да бъде произведена серия от 50-100 автомобила, а за следващата година е запланувано производството да нарасне до 3-4 автомобила на ден. Въпреки всичко обаче, поради ред бюрократични препятствия и икономически проблеми от всякакъв характер, нито една от тези инициативи не е реализирана.
В началото на март 1996 г. работниците са освободени, а производството е официално преустановено. Към основните причини за прекратяване на автомобилното производство в Дупница може да се допълни и сложната политико-икономическа ситуация у нас в ранния период на прехода, съпътствана с несигурност и хиперинфлация, от една страна, както и невиждан до онзи момент възход на пазара на нови и най-вече употребявани превозни средства. Голяма част от принципите, заложени в концепцията на „Намко”, обаче остават учудващо актуални и днес, което стои в основната идея, споделена от Шопов, а именно: производство, което изисква малко инвестиции и е рентабилно при изработката на малки серии, осигуряване на нови работни места, адаптивност към изискванията на пазара и не на последно място – нов имидж на България като пълноправен автомобилен производител. /autobild.bg
