-
Най-старият древен култов каменен зидан градеж, оцелял по българските земи, ще бъде почистен събота и неделя
Инициатива за почистване и опазване на уникалния храм-кладенец в брезнишкото село Гърло са подели народните представители Станислав Владимиров и Любомир Бонев.
Почистването ще се състои в неделя. Същия ден в 10,00 ч. от центъра на с. Гърло ще се тръгне към античния комплекс. Материали за почистването ще бъдат осигурени за всички.
Гърленският храм-кладенец е най-старият древен култов каменен зидан градеж, оцелял по българските земи, смята ст.н.с. втора ст. Любомир Цонев, който е сред най-страстните изследователи и популяризатори на съоръжението. Обектът поразява с майсторството на строителя и елегантността на формите и пропорциите, твърди Цонев. Според него тук древните хора са устроили тайнствена, свещена среща на основните елементи, от които се поражда и поддържа животът – слънце, земя, вода.
Обектът не е типичен за тракийската култура, рядък е и за Евразия, твърди изследователят. Храм-кладенец освен в България имало в Гърция, Кримския полуостров и Палестина.
Подземният култов градеж е разположен в северния дял на Гребен планина, в местността Пусто гърло. Седем метра дълъг коридор с тринадесет стъпала отвежда в кръгла зала, в чийто център над извора е изграден 5 м дълбок кладенец. Откривателят на съоръжението – проф. д-р Димитрина Митова-Джонова, попаднала на сакралния обект през 1972 г. и го свързала с културата нураги, представена предимно на италианския остров Сардиния. Джонова датирала паметника от 12.-10. в.пр.Хр. Според нея храм-кладенецът е посветен на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на шумерския бог Енки.
