Деца от Сандански участват в лятната археологическа школа “Търсачи на старини”. Инициативата се провежда за втора поредна година в рамките на лятната ваканция на децата.
„Показваме им какво е археология, как археолозите избират местата, които да проучват, как определят възрастта на находките, как възстановяват миналото и бита на хората, които са живели в древността“, разказа Антония Кочева от Археологическия музей в Сандански в предаването „Рано в неделя“ по БНР. „От друга страна, ги водим на терен, така че те да правят това, което правят археолозите, за да могат да го разберат по-добре, както и ги караме да правят документация – да описват всичко онова, което откриват, в дневници. Тази година ги учим и как да идентифицират културно-исторически находки“, описа ежедневието на децата археолози Антония Кочева. Посещавайки археологическия обект, децата съдействат за съвсем лекото и финото зачистване на някои структури. Керамиката като основен източник на информация за археолозите е и най-често срещаният от децата образ на миналото по време на заниманията. Тазгодишното археологическо лято за малките търсачи на съкровища започнало с експедиция до Мелник, наречена „Забравената столица“. „Още в автобуса всеки от участниците в школата получи средновековна карта на Мелник, посетиха доста емблематични средновековни обекти от тази забравена столица“, уточни Кочева. Освен че се запознават с историята на града, децата се учат да се ориентират по карта и да работят с компас. „Учим ги да вървят и да наблюдават земята, дали намират някаква по-стара керамика, дали това може да се регистрира като техен бъдещ археологически обект…“ В Историческия музей на Мелник децата са рисували керамични чинии по образци от местната школа. „Това, което ние искаме да направим, е да създадем в тези деца една културна нужда да познават миналото си, да посещават такива обекти, да започнат сами да търсят и издирват информация и да четат. Оттам нататък тези деца ще имат свои деца, които ще ги научат на същото“, мотивира инициативата Антония Кочева, според която, вместо да се оплакваме от младото поколение, можем „да седнем и да работим с малките“.
