Военният клуб отвън
  • Общината иска да стане собственик на Военния клуб, в който киносалонът е мини копие на Виенската опера, но сградата се руши

  • Историкът Анелия Геренска: Военното събрание е изградено от ген. Георги Тодоров на мястото на джамия, там са събирани средства за първата хижа в България – „Скакавица”

Община Дупница има шанса да стане собственик на една от емблематичните за града сгради – тази на Военния клуб (бившето ДНА), намираща се на ул. “Николаевска“ №8, в центъра. Както писахме, местната управа стартира процедура по безвъзмездно придобиване на имота, който е държавна собственост. Една от стъпките в тази процедура е решението по докладната записка на кмета Методи Чимев относно прехвърлянето, което общинските съветници ще вземат на заседанието си в петък. Въз основа на него общината ще се обърне с искане към Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ и военното министерство, чието е крайното решение.

„Сградата е със застроена площ от 369 кв. м. Десетилетия наред е функционирала като Военен клуб. В началото на 1904 година общината взема решение за построяването на тази сграда, като за целта е променен градоустройственият план на Дупница, като са разрушени множество други сгради и заличена улица. Община Дупница и нейното ръководство не са само инициатори за построяването на дом на офицерите от гарнизона, но и основен неин реализатор, като дарява парцелите и отделя от бюджета си значителен, дори за онези години, ресурс за финансиране и изграждането на сгради, свързани с армията, с престижа на офицерското съсловие и с грижата за живота и здравето на военнослужещите.

Общинските съветници днес ще вземат решение за придобиване на имота на бившето ДНА.

Общината финансира изграждането не само на описания Военен клуб, но и на Военната болница, както и на казармите (които вече са общинска собственост).

Изграждайки тези обекти за нуждите на Българската армия, общината е поставила условие сградата на Военния клуб да се използва и от дупнишката общественост. Той в продължение на години е бил културен център, единствено място за прожекции, за театрални постановки и др. Клубът е изпълвал със смисъл живота на родолюбивите дупничани и на служещите в гарнизона. Бил е място за събирания и люлка на военно-патриотичното възпитание на млади и стари.

Уви, не такова е положението днес. Понастоящем библиотеката във Военния клуб не функционира. Киносалонът, който е мини копие на Виенската опера, не се ползва, а сградата се нуждае от неотложен ремонт, който вероятно не е по възможностите на настоящия стопанин на сградата – Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, четем в докладната. В документа се допълва, че при безвъзмездно прехвърляне на собствеността на сграда ще  бъде реновиран съществуващият киносалон, който ще се използва за прожекции и културни събития. Както и че община Дупница не разполага със собствено помещение, което да обособи за киносалон.

При безвъзмездно придобиване на собствеността от държавата община Дупница ще предостави част от сградата на НЧ „Ген. Георги Тодоров“, където то ще развива своята дейност с военно-патриотична и родолюбива насоченост. Както е известно, популярното като военното читалище се помещава там от създаването си. Читалището работи активно с училищата в града, Министерството на отбраната, Военна академия „Георги Сава Раковски“, Военно-патриотични съюзи и Военно-историческата комисия. Читалището разполага с богата библиотека с военно-исторически издания и фототека.

Ако Общинският съвет реши, имотът ще бъде включен в тазодишната програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост като имот, който община Дупница има намерение да придобие безвъзмездно от държавата.

Анелия Геренска

Към миналото на Военния клуб обръщаме поглед благодарение на директора на Историческия музей Анелия Геренска, която е категорична, че тази сграда отдавна би трябвало да е паметник на културата. По една или друга причина възможността за това, дадена от закона, досега не е използвана.

„Изграждането на Военния клуб е свързано с настаняването на щаба на Седма пехотна рилска дивизия преди навлизането й в Гърция. Построена е през 1904 г., след указ на цар Фердинанд от 1903 г.  Решението е щабът да бъде настанен, като 14-и полк е квартируван в Дупница. Впоследствие в града се засилва военното строителство. Първоначално военните искат от общината нейни сгради и използват такива, но по-късно започват да строят. Така са изградени казармите, Военният клуб, който тогава се е наричал Военно събрание, Военната болница. Мястото на Военния събор е мястото на стара джамия, което било запустяло, и е предоставено от общината. Преотстъпено е на Министерството на войната, като първоначално за строителството отговаря първият главнокомандващ на дивизията ген. Тошев, а след това – ген. Радионов, който умира в Дупница и е погребан в старите гробища на града. За главнокомандващ е назначен генерал Георги Тодоров, който изгражда сградата. Там през 1910 г. се настанява щабът, като по време на Балканската война командването се осъществява от тук. Важна е ролята на Никола Додов (известен в миналото български общественик и туристически деец, основател на Дупнишкото туристическо дружество „Рилски езера“, наричан Дупнишкия Алеко, бел. авт.). Той е назначен като писар на дивизията. Настаняването на военните е от изключително значение за гражданството. Ние сме пограничен район, настъпват размирици и присъствието на армията дава сигурност и спокойствие на населението. След войните дупничани използват сградата за различни инициативи. Там се правят театрални представления, ученически вечеринки, утра, сказки. В тази сграда Станислав Казаков (друг виден общественик и туристически деятел в Дупница в миналото, бел. авт.) събира средства за изграждането на първата българска хижа – „Скакавица”.

Ще подкрепят ли предложението за сградата, попитахме двама от общинските съветници – представителя на мнозинството от ГЕРБ Йордан Йорданов и на опозицията – Асен Илиев от БСП. „Категорично ще подкрепим предложението, защото няма кой да поддържа сградата. Тя е оставена на произвола. Идеята е да се извърши ремонт, който засега не знам колко ще струва, и там да има кино. Между другото на тази сесия ние ще вземем решение и за  сградата на бившата „Тексим банк”, която е срещу бившия Учителски институт. Общината ще я придобие така, както придоби сградите на „Тютюнева промишленост” в Горна махала. „Тютюнева промишленост” има дългове към общината заради неплатени данъци, които не може да покрие, и така ще получим сградата. Тя също се руши. Не може една такива сграда в центъра на града да се оставят на произвола на съдбата, грехота е”, заяви Йорданов.

„Ние разглеждахме предложението в комисия и ако в него не се появи нещо допълнително, с което не съм запознат, ако не се появи някакъв проблем, аз ще го подкрепя. Това ще е една придобивка за града и общината. Това е и позицията на Валентина Караганова – секретарят на читалище „Ген. Георги Тодоров”, с която сме в тази комисия. За колегите в групата не мога да кажа, всеки решава самостоятелно”, каза Илиев.

 

Силвия и Дафина Георгиеви: Идеята за кино е добра, дано да се реализира

Силвия, Дафина и бебето Марияна

 

Репортер на „Вяра” потърси мнението на дупничани за създаването на общинско кино в града. Повечето от тях искат да се възроди традицията в Дупница да има прожекции. Според тях, това би било полезна придобивка за града, особено когато става въпрос да се задържат младите хора. Те дават пример със Сапарева баня и Благоевград, където има киносалони и си спомнят за отдавна несъществуващото кино „Марек”, което буквално се е пръскало по шевовете.

„По-зрялото поколение си спомня как киносалонът в Дупница е събирал запалените киномани, за да се насладят и изгледат някой от най-нашумелите за времето си филми. Това обаче остана в миналото. Сега, който иска да ходи на кино, трябва да пътува. Ако в Дупница имаме киносалон, това ще бъде голяма придобивка”, каза Силвия Георгиева. Дафина Георгиева допълни: „Гледам всякакъв тип кино. Покрай дъщеря ми Марияна обичам и филми за деца. Определено в Дупница се чувства липсата на кино. Много бихме искали да има киносалон. Ако това стане факт, бих била щастлива да посетя обновеното кино в града с моето семейство. Идеята за кино в ДНА е добра, искам да се реализира”.