В полицията ми казаха, че те преценяват за какво да се пуска жалба, искам среща с шефа на Второ РПУ да го попитам как се говори с граждани
Чанта със скъпи лекарства откраднаха от психоложката Аделина Иванова от Перник в хипермаркета „Билла”. Иванова обаче се сблъскала и с безразличие от страна на полицията, след като отишла да си пусне жалба. Разказът на перничанката намери широк отзвук в социалната мрежа и взриви лавина от коментари. Ето какво сподели Аделина Иванова: „Второ РПУ – Перник?! Имам нужда някой компетентен да ми каже дали в полицията жалби постъпват по тяхно усмотрение, или аз някъде бъркам? В „Билла” от клетка ми крадат торбичка със скъпи лекарства. Нямах монети, поемам си отговорността. Охраната там ми съдейства с каквото може по камерите и казва, че ще ги прегледат. Вътре до клетките за багаж нямат, но вън имало. Отивам да подам заявление във 2-ро РПУ. Охраната предава на дежурен, който е зает. Чаках около час. Дежурният излиза с още един човек и охраната повторно го известява за мен и за какво чакам. Той се прибира, а аз продължавам да чакам. Излиза друг и с бръкнати в двата джоба ръце от височината на едни стълби започва да ме пита какво има. Казва, че дежурният щял да излиза на оглед. Казвам, че искам да подам заявление, на което се отговаря, че „те преценяват какви документи да подам и да оставя телефон да ме извикат”. Попитах не мога ли да пусна заявлението и да дойда отново по-късно, тъй като работя с деца. Получих отговор: „Не, не могло, вече три пъти ми бил обяснявал”. Смятам да вляза на приемно време при шефа им и да попитам как се говори с граждани и какво значи изречението: „Ние преценяваме”.
Анна Атанасова я посъветва: „Въобще не е трябвало да чакате когото и да било. Пишете си жалбата на един лист и описвате вътре ситуацията, с посочен ваш адрес и телефонен номер до началника на съответното РУП и веднага я подавате на гишето за граждани, като си искате входящия номер. Те са длъжни да работят по нея, а не “да преценяват”. Следващия път в РУП с колега адвокат или жалба директно до Районната прокуратура”.
Иванова обаче обясни, че охраната не я допуснала до сградата.
Божена Христова е на мнение: „Определено отиваш при шефа! Да се научат на работа! И уважение към данъкоплатците, които им плащат заплатите!”.
„Пълно безхаберие, бездействие и безотговорност, а ние, данъкоплатците, им плащаме заплатите, за да стоят с ръце в джобовете и да те гледат с безразличие”, отеляза Тинка Пенова. „Безобразие! Намерили да се подиграват с един културен и възпитан човек”, възмутена е и Милена Симова.
„Заявление и сведение – попълват се на тяхна бланка. Дежурният затова е дежурен, за да е там и да приема жалбите на хората… Отивай при шефа”, е съветът и на Марина Писарска.
Светла Атанасова пък коментира и кражбата на лекарствата: „А тези в „Билла” все така се оправдават, че ще гледат камерите сами. На мен ми откраднаха портмонето от мястото, дето си оставяме багажа, след пазар, и когато попитах за камери, ми казаха, че точно там нямало. Нали камери си има за продуктите да си пазят, а за гражданите не е толкоз важно. Без думи”.
Даниела Йорданова също посъветва потърпевшата перничанка: „Потърси Иво Феодоров или Мирослав Вълков – те са мои бивши ученици. Тези двамата комисари съм ги учила в техникума “Гагарин”, много свестни момчета са”.
Александра Паскалева разказва и своите патила: „Ади, за съжаление и със заявление, и без – нищо няма да се случи. Преди 2 години по Коледа от заключена клетка и с ключ в джоба от клетка за багаж на „Фантастико” ми откраднаха плик коледни подаръци. Подадох жалба. По записите на камерите бяха разпознати лицата и… нищо. Производството беше прекратено поради липса на доказателства”.
Аделина Иванова разказа и продължението по своя случай: „Фейсбук свърши работа. Нищо че лицето с джобовете в ръце ме посрещна отново на нож с изречението: “Ето госпожата, която сутринта щеше да ме бие”?! Явно като кажеш истината, им звучи като бой. И още една фраза:”Заради тоя случай си изгубих цял предиобед”.
