Типичният градски соцресторант беше голям и просторен, понякога с етноелементи, с кратко меню и обикновено с оркестър. Посещавахме ги семейно, като обичаен начин за раздумка с приятели. Почти нямахме навика да отваряме менюто, първо защото на сервитьора му бе по-лесно да изброи какво има, отколкото какво няма, а и всичко в него се въртеше около скарата. Кебапчета, кюфтета… шишчета,
– И мешана скара! — мрачно добавяше той, когато седнехме на масата.
Мешаната скара заемаше централна позиция в едновремешния ресторант. Тя включваше кюфте, кебапче, пържола, шишче, дроб и гарнитура, и всичко това само за 1,70 лв. Измайсторената от „Балкантурист” шопска салата излизаше по 70 ст., пържените картофки със сирене с 10 ст. отгоре, а най-скъпият специалитет на заведението не беше повече от 3,50 лв. Българските ракии, водки и коняци струваха по 50-60 ст. за 50 г, а руската водка 0,70 лв.
Цялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката. От него зависеше всичко. Като се започне от това да благоволи да те настани на масата, да ти поразреди или не питието, да ти намали или не грамажа на салатата и се завършваше с най-важното – не дали, а с колко да ти надпише сметката.
Друг въпрос е, че храната често се сервираше изстинала, повече от половината от написаното в менюто редовно липсваше и все имахме съмнението, че ни се сервираше недояденото от предишния клиент. Въпреки това обаче винаги му оставяхме стабилен бакшиш, за да спечелим благоволението му другия път пак да ни настани във винаги претъпкания ресторант. А и най-важното за нас бе не какво ядем и пием в него, а че споделяме атмосферата му с приятели.
А как изглеждаха ресторантите преди трийсетина години и каква беше атмосферата в тях, можем да си припомним от тези фотографии. socbg.com
