-
Най-яркият спомен с баща ми е от село Бериево. Седи на кухненската маса и пее песен след песен, а аз го записвам, споделя синът на обичания народен изпълнител Илия Аргиров
-
„Ой девойко, туго моя“ е безспорният фаворит сред заглавията в новата продукция на Соня и Димитър
Илия Аргиров е един от емблематичните изпълнители на Пиринската фолклорна област. Роден е през 1932 г. в Свети Врач, днешен Сандански. Поема по пътя на музиката, като става част от ансамблите „Гоце Делчев“, „Пирин“ и други. Народната песен остава в сърцето му до сетния час. Сега неговото творчество достига до все повече хора благодарение на сина му Димитър, който също е певец. Димитър Аргиров продължава семейната традиция и дава нов живот на песните на баща си. Съвсем наскоро със своята дуетна половинка Соня Чакърова издадоха първия си общ албум. В него са събрани песни от Пиринската фолклорна област. Включени са произведения както от репертоара на Илия Аргиров, така и други впечатляващи творби. В този разговор със Соня и Димитър ще се опитаме да проследим нишката на бащиния завет за общата кауза в името на фолклора.
– Димитре, ще се обърна първо към теб, защото преди всичко искам да те попитам за най-яркия ти спомен от твоя баща. Все пак той е човекът, посял у теб зрънцето на любовта към музиката. Кой е заветът, който помниш и до днес?
– Митко: Спомените с баща ми са многобройни. Аз бях негова слабост и той постоянно ме водеше със себе си почти навсякъде. Въпреки че не ме е карал да ставам музикант, аз попивах всичко и съм научил десетки песни само докато съм го слушал и гледал как ги изпълнява. През последните му години, когато видя, че сериозно съм тръгнал по неговите стъпки, той се зае да ми предаде колкото се може повече от фолклора. Пееше ми винаги, когато се виждахме, и ме караше да записвам мелодии с телефона си. Един от най-ярките спомени е от село Бериево, родното село на майка ми. Седим двамата на кухненската маса, той пее една след друга песните, а аз го записвам. Сега доста от тези песни са вече реализирани.
– Ти си музикант с различни интереси. Много от твоите фенове те познават и в амплоато ти на рокаджия. Не са ли много различни двата стила и отдалечаващи се един от друг? Намираш ли общо между тях?
– Митко: Музиката е моят живот и за мен няма значение каква е. Като че ли в мен живеят двама души и се превъплъщавам в два различни образа, когато пея рок или фолклор. Тази симбиоза роди също така и песни в стил фолк-рок. Песни, които изпълнявах преди с рок групата си в Италия, а сега вече и в България. Този музикален проект е нов и се казва „Горяни”. В него участва и Соня.
– Откъде дойде идеята да се съберете като дует?
– Соня: В началото на нашето запознанство нямаше такава идея. Ние се събрахме за едно съвместно участие. Още след първите 3 песни, които изпяхме по време на репетициите, чухме, че гласовете ни много си пасват. По време на самото участие виждахме реакцията на публиката, която ни се радваше, и усетихме, че с лекота ни се получават нещата. Така започнахме да работим по-често заедно и някак естествено се превърнахме в дует. – Соня, кой беше твоят будител, който те накара да се влюбиш във фолклора ни? Има ли някое събитие, което хвана сърцето ти в плен на музиката?
– Соня: В моето семейство всички пееха и много се слушаше музика, не само народна, а всякаква хубава и смислена музика. Баща ми имаше хубав глас и често си припяваше обичани от него народни песни. Бях много малка, когато той ми пусна някаква сборна плоча на популярни народни изпълнители. Спомням си как стоях права, слушах и го карах да ми връща отново и отново песните. Бях развълнувана, впечатлена от гласовете и народната музика. Години по-късно разбрах кои изпълнители съм слушала с едни от най-емблематичните им песни – Кайчо Каменов, Костадин Гугов, Илия Аргиров, Вълкана Стоянова, Магдалена Морарова. Баба ми пък предложи да започна да посещавам музикалната школа в Монтана. И така от 5-годишна се впуснах в това приключение. Няколко години едновременно пеех народно и школувано пеене, но фолклорът ме впечатляваше повече и се насочих към народната песен.
– Ти си от Северозападна България. Защо избра да изпълняваш песни от друга фолклорна област?
– Соня: Интересното е, че редом с песните от моя край винаги съм пяла и песните от Пиринската фолклорна област. Чувствам ги близки. В тях има една благост и същевременно някаква тъга. Те са песни, които трябва много да почувстваш, за да можеш да изпееш добре. Не съм ги търсила целенасочено, по-скоро те ме „избраха“ да ги изпълнявам.
– Има ли място фолклорът ни в забързаното ежедневие днес? Ще успеем ли да го съхраним и предадем на децата ни?
– Митко: Разбира се, че има. Децата попиват всичко от нас и когато родителите обичат нашата народна музика, те несъмнено предават това и на децата си. Възхищавам се на всички танцови клубове и фолклорни ансамбли в страната, които обединяват тази любов и стават все повече и повече. Когато ходим някъде да пеем, децата са винаги първи на хорото. Най-хубавото е, че няма събитие без хоро. На всички празници, сватби, кръщенета и други винаги идва моментът, в който всички се хващат и играят.
– Соня: Точно в динамиката, в която живеем, фолклорът ни е коренът, който ни помага да стоим изправени, да бъдем по-спокойни и да дишаме по-свободно. Дали ще го съхраним и предадем на нашите деца, зависи от самосъзнанието на всеки един, който нарича себе си българин.
– И двамата имате деца. Харесват ли те народната музика? Мислите ли, че някое от тях ще продължи делото ви?
– Соня: Моята дъщеря много харесва народната музика. Сама изяви от известно време желание да пее народни песни. Това ме радва, но дали ще поеме по пътя на народната песен, тя сама ще усети и реши. За мен е важно, че изпитва обич и уважение към фолклора ни.
– Митко: Децата ми винаги са се интересували от това, което правя, и ме подкрепят всеки път, като имам концерт, участие или пътувания. Двамата ми по-малки сина засега не пеят, но не се знае дали на по-късен етап някой от тях няма да изяви желание.
– Как дойде идеята да съберете изпълненията си в албум? Трудно ли се твори в настоящите времена?
– Митко: Албумът „Душа гори, песен пее” се появи на бял свят съвсем логично, тъй като ние пеем заедно повече от 5 години. Имаме доста записи и изяви, а феновете постоянно ни питат кога ще издадем дуетен албум. Всъщност албумът беше напълно готов малко преди началото на пандемията и даже ангажирахме зала за концерт-промоция през май 2020 г. Но за жалост бяхме принудени да го отложим. Решихме да го организираме, когато затихне пандемията, а албума да изкараме сега. Може би ще организираме концерта през пролетта на 2022 г. Използвахме част от времето, през което всичко беше спряло, за да запишем още 3 нови песни, които също добавихме към албума и той стана с общо 15.
– Как подбрахте песните?
– Соня: Една част от тях изпълняваме по нашите участия вече доста време и виждаме, че се харесват от хората. Някои от песните бяха в процес на работа и си чакаха времето. Две от песните са изцяло авторски и ги направихме специално за албума. Включили сме и по една солово изпълнение, както и една много популярна песен. Нея направихме в трио, заедно с колежката Силвия Димитрова. Искахме да има разнообразие и от размери, и от мелодии, и от емоции, които внушават текстовете.
– Имате ли си любима песен от новия албум?
– Соня: Всичките си ги обичам, но „Ой девойко, туго моя“ лично за мен е много специална може би защото е първата песен, която написах за дуета ни.
– Митко: Тук съм на едно мнение със Соня. „Ой девойко, туго моя“ ме грабна още от първия момент и за мен е един бисер, който блести начело на албума.
– Как се роди името на албума?
– Соня: Разсъждавахме как сме вложили цялата си душа в песните и в работа по него. После си говорихме за това какво носят песните. Как ни спасява в мъки, в трудности и съпровожда целия живот на българите, в радост и тъга. И в хубаво, и в лошо душата ни все пее. Така се роди името „Душа гори, песен пее“.
– Вашият коледен подарък към почитателите ви е новият ви албум. Но какво искате да получите вие за празника?
– Митко: Желая да сме здрави на първо място. И нека скоро да се върнем към нормалния живот и да се срещаме по-често с почитателите на нашата музика. Тези срещи лично на мен ми липсват най-много в момента.
– Соня: Преди всичко искам и моля за здраве. За любимите ми хора, за мен, за всички мои приятели и близки. Бих била много щастлива и ако това, което правим, радва и вълнува хората.
– Какво ще пожелаете на нашите читатели по повод предстоящите празници?
– Соня: От сърце им пожелавам здраве, по-щастливи дни, да прегръщат силно и дълго хората, които обичат, и да вярват, че път винаги има.
– Митко: Здраве, здраве, здраве. И вяра в това, че след тъмнината винаги идва още по-силна светлина.
По Коледа се случват чудеса и екипът ни ви желае най-хубавото чудо. С пожелание за успех и здраве се разделяме до следващата ни среща.
Теди Еротеева
