Хайде, Бари! Излизай оттук, момче! Боже, какво му стана на този санбернар?! Има размерите на теле, а отказва да напусне багажника! Наистина, компактният кросоувър Mitsubishi Eclipse Cross разполага с почти 500 литра зад задните седалки, но… Ура! Най-после моето лаещо добиче благоволи да излезе от колата. Явно не му е било неприятно под задния капак а ла купе – ако се съди по рекордното количество лиги!

За щастие няма да ми се наложи да се червя пред хората от Mitsubishi – просто ще викна някое от моите момчета да извади гумената вана и да я измие с маркуча на вилата, докато Бари се опитва да достигне до своята („улична превъзходна“) любов в съседния двор. Заради просторното си купе Eclipse Cross е идеалният „транспортьор“ за цялото семейство – въпреки че готиният му външен вид изобщо не загатва за практичните таланти на колата.

След 250 километра по натоварените пътища на нашата мила родина на път за вилата моят четириног приятел изглежда доста свеж – а в личното ми комби сякаш не го свърта. Аналогична беше реакцията и на моите „акселерати“, които гонят 1,80 метра и се очертават като звезди в тийнейджърския шампионат по баскетбол. Еclipse Cross им допадна, защото не им се налагаше да се сгъват на втория ред – т.е. „пергелите“ им не се опираха в предните седалки, а главите им не срещнаха скосения покрив, когато скочих в някакъв окоп на пътното платно, изровен от безхаберието на някоя община или АПИ…

За щастие гумите (размер 225/55 R18) се оказаха достатъчно издръжливи и не се наложи да вадя крика или да викам застрахователите за описване на щети по колелата. Браво, Mitsubishi издържа теста на родната действителност! Но да се върнем към реакциите на децата: в началото близо 2-метровите малчугани бяха малко разочаровани, тъй като при споменаването на Eclipse тяхното поколение си представя типичната „бегачка“ от „Бързи и яростни“, която носеше същото име. А тук имаме висок автомобил, който предлага достатъчно място за цялото семейство и комфортна возия – но в комбинация с много атрактивна „самурайска“ визия и силует на купе, който далеч не изглежда скучен! Eclipse Cross не ме оставя равнодушен към външния си вид – но това, с което спечели „родените със смартфон“ в ръка, бяха възможностите на инфоразвлекателната система.

Touchpad Controller-ът за управление на инфотейнмънт системата наподобява мишката на лаптоп, а жена ми така и не разбра защо й ставаше жега, докато „случайно“ включваха отоплението на седалката й…

Малките веднага се захласнаха да си играят с т.нар. Touchpad Controller (нещо като вградената мишка на лаптоп), посредством който системата може да бъде управлявана директно от централната конзола (до скоростния лост). Oще по-удобни обаче са гласовите команди, които можете да активирате директно с бутон от волана – така няма да се налага да вдигате ръцете си от него, докато „заповядвате“ на колата какво да прави. Touchpad Controller-ът е идеален за управление на аудиофункциите, напр. радиото, и на Apple CarPlay (т.е. iPhone се контролира от колата), но не работи с Android Auto поради някакви ограничения, наложени от „големите“ в Google. Веднага вързахме моя смартфон към автомобила и намерихме Act A Fool на Ludacris в Youtube, за да тестваме как се представя субуферът Rockford Fosgate в багажника – и отново влязохме в света на „Бързи и яростни“, от който вкисналата ми жена ни изкара бързо, защото ми напомни, че трябва да въведа дестинацията на нашето пътуване в навигацията. Нямаше да знае толкова много, ако кросоувърът не се справяше така добре с „филтрирането“ на неравностите – защото след лунния пейзаж, по който преминахме, сутрешното й кафе можеше да „освежи“ новичката й блузка… С радост установихме, че автомобилът разполага не с един, а с два USB-входа – и така с моята половинка не ни се наложи да водим поредната семейна война за зареждане на вечно гладните за ток телефони. „Стабилността“ между нас обаче беше разрушена отново, след като една от симпатичните ми колежки реши да ми звънне (макар и по служебни въпроси) – името й се изписа на централния дисплей, а решението ми да откажа повикването определено събуди подозренията на партньорката ми.

Отново трябваше да се боря с киселото й настроение. Този път кросоувърът беше на моя страна – за да се поразсее, в София й дадох да го паркира с помощта на системата от четири камери, която дава възможност колата да се вижда с 360-градусов изглед („от птичи поглед“), а не само да гледате на дисплея какво има непосредствено зад автомобила. Жена ми остана очарована – защото по принцип паркирането е сред най-омразните за нея неща (редом с „бирените“ сбирки на мен и приятелите ми за Шампионска лига), но сега неприятната операция беше оценена като детска игра. Екранът на инфоразвлекателната система е разположен високо – така не се налага да се навеждаш и да отклоняваш вниманието си от случващото се на пътя.

Да се върнем в прекрасния техносвят, който изгражда интериорът на Eclipse Cross. Тук буквално има фойерверк от високи технологии, но това, което ми допада най-много, е ергономията, нужна за безпроблемното и сигурно боравене с кокпита по време на движение. Тя е нещо много важно – тъй като при постоянното сменяне на различни марки и модели често се разсейвам, докато „разцъквам“ бутоните и се чудя кое откъде се управлява. Тънкият дисплей на инфотейнмънт системата е позициониран в горната част на таблото – и така по време на шофиране не се налага да навеждам главата си надолу. Действие, което може да ми струва ПТП. За същото допринася и Head-up дисплеят, който прожектира важна информация като скорост на движение директно пред погледа ми. Това е нещо като мини автокино точно пред очите ми – на малко екранче (една идея по-голямо от цигарена кутия) виждам данни за скоростта и за разстоянието на автомобила пред мен.

Head-up дисплеят прожектира важна за шофьора информация директно върху предното стъкло с цел максимална концентрация върху случващото се на пътя.

И докато Head-up дисплеят веднага ми направи впечатление, една система, която първоначално беше невидима за мен, демонстрира своята полезност в реална опасна ситуация в трафика. Докато търсех къде са изпаднали ключовете ми на връщане от вилата, отново с Бари в багажника, бях намалил драстично дистанцията до „Камаз“-а пред себе си. В един пропуснат от мен момент шофьорът на камиона беше натиснал по-стабилно спирачките – и докато разбера какво става, Eclipse започна да писука и… спря сам. Заслугата беше на системата FCM (Forward Collision Mitigation system), която ограничава сериозно опасността от удар отпред и дори разполага с допълнителна функция за разпознаване на пешеходци. За зла съдба (или за мое щастие), през същия уикенд тъща ми беше далеч от мен – и така и не намерих кандидат, с който да изпробвам как симпатичното Mitsubishi реагира на внезапно изскочили хора. Писукането на Eclipse ми помогна много в друга ситуация – докато излизах от гаража си на заден ход, системата RCTA (Rear Cross Traffic Alert) сигнализира за препускащ (с поне 70 км/ч) по малката квартална уличка автомобил на верига за доставка на храна. Да е жива и здрава родата на шофьора… Или по-точно – да са живи и здрави хората от Mitsubishi.

И макар че в световен план тенденцията е автомобилът да се отдалечава все повече от ролята си на източник на емоции и адреналин, а шофирането да става все по-рутинна и безинтересна операция от ежедневието, Eclipse Cross успява да запази малко от усещането на доброто старо време. Време, в което японците произвеждаха легендарни рали „бегачки“ като Lancer Evolution. Именно на него ми напомнят различните режими (Auto, Gravel и Snow) на интелигентната 4х4-система с векторно разпределение на тягата. За съжаление, през май нямах възможност да я изпробвам на сняг и да се позабавлявам (без жена ми) – но дори и върху характерния за пролетния сезон мокър асфалт двойното задвижване гарантира сигурното поддържане на курса. И, разбира се – оптималното прехвърляне на 163 „турбобензинови“ конски сили върху асфалта. Именно те бяха черешката на тортата в динамичния и комфортен уикенд със SUV-купето на Mitsubishi, което се представи като достоен приятел на мен и семейството ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

autobild.bg