Томислав Дончев: Няма нови приоритети за изтребителите, но имаме и проекти, свързани с флота и сухопътните сили

Томислав Дончев: Огромно значение има и на каква стойност ще се поддържат машините

Българското общество е особено чувствително за всякакви сигнали от Русия, за съжаление политическите ни отношения са емоционални, аз предпочитам да са прагматични, заяви вицепремиерът

 

Няма промяна на приоритетите по отношение на закупуването на нови изтребители за въоръжените сили, коментира вчера вицепремиерът Томислав Дончев.

“Без да ставам анализатор на думите на премиера, не мисля, че има промяна в позицията. Това, което е коментирано неведнъж, и това, което той мисли, че коментира, е, че освен придобиването на нов многоцелеви изтребител, ние имаме и други проекти, свързани с флота и сухопътните сили”, каза Дончев. По думите му това, което се очаква от ръководството на въоръжените сили и от военния министър, е, на първо място да представи план как се процедира оттам нататък и след това решение, което имаме от времето на служебния кабинет, как се процедира с решението за придобиване на нов изтребител, както и какво правим по отношение на безспорната нужда от нова машина за сухопътните сили.

“Всички тези проекти трябва да вървят. Не мисля, че е поставяно под въпрос, но ако някой е очаквал решението за придобиване на нови изтребители да се случи следващата седмица, няма как да се случи. Дори самото решение от времето на служебното правителство предполага да се преговаря, а това може да отнеме месеци”, заяви вицепремиерът. Той подчерта, че когато говорим за един подобен проект огромно значение има не само качеството на машината, а и куп други детайли – как ще се поддържа тази машина, на каква стойност.

Освен това от значение са т. нар. програми за индустриално сътрудничество – когато се усвоява една подобна техника, нормално е държавата бенефициент да има претенции колкото се може по-голяма част, хайде да не е от изработката, поне от поддръжката на въпросната машина да се случва в страната.

Томислав Дончев коментира изказването на руския президент Владимир Путин за славянската азбука: Ако трябва да прозвуча малко по-оптимистично­шеговито, сигурно бих казал, че се радвам, че лидери на държави по света са изключително съпричастни към този светъл български празник. Това е шеговитият ракурс. Иначе ако се опитам да направя един по-­дълбок анализ, изказването, да приемем, че от географска гледна точка може да мине за коректно, но от историческа, историческа не знам дали проблемът е в самото изказване или в перцепцията. Не считам, или по-скоро не ми се иска да считам, че то има елемент на политическа провокация. Между впрочем показва още много неща ­ колко сложни са отношенията на Балканите, само да отбележа, че в учебниците ни по история продължават да пишат различни неща за едно и също събитие. И още един нюанс, който между впрочем остана встрани от анализите ­ колко е чувствително българското общество от всякакви сигнали от Русия. Първо аз считам, че човек трябва да бъде голям родолюбец и да се отнася с любов към българската култура, не само на 24 май, и много не обичам този патриотизъм “по график”, който се концентрира само около националните празници. А отношенията между България и Русия са многоаспектни, както се казва като клише, а по същество емоционални. Щом обществото в крайна сметка има такива сложни емоционални агрегати, свързани с Русия, няма как политическите отношения да не са емоционални. За съжаление. Аз предпочитам да бъдат прагматични.

Вицепремиерът коментира и европейските препоръки към страната ни, както и костатацията, че у нас се задълбочава неравенството: Създаването на цели групи, които зависят изцяло от социалната система е огромен проблем и решаването на съдбата на тези групи не се решава само с повишаване на социалните помощи, не говоря само за тази част от проблема, която има етнически профил. На първо място означава образователна интеграция, защото ако бъдат изпуснати ранните години от развитието на едно дете, шансовете след това падат драстично. За съжаление имаме две поколения поне, които държавата и обществото е допуснало да са практически или функционално неграмотни. След това имаме представители на същото поколение, които са абсолютно неактивни на пазара на труда. Тук голямата борба на първо място започва с това всяко дете да бъде в клас. Тук държавата първо трябва да бъде решителна, необходимо е да има всички позитивни мерки, плюс цялата твърдост, когато е необходимо. В крайна сметка, когато говорим за йерархия на приоритетите, трябва да допуснем, че има случаи, когато за едно семейство образованието не е ценност или не е нещо важно, а за обществото е важно, позицията на обществото трябва да се окаже по­важа от това, което счита семейството.