Една от най-известните български писателки на 21 век – Ивелина Радионова, гостува днес в Дупница, за да представи новата си и най-силна до момента книга “До Боянския майстор”. Събитието ще се проведе от 11 ч в общинската художествена галерия.
Ивелина Радионова е от Провадия. Тя е подчинила произведенията си на българщината, патриотизма и възхищението от героичността, мъдростта и устойчивостта на народа ни и използва щедро красивите стари и позабравени български думи. Писателката издадени 13 книги с поезия и проза, сред най-известните са “Алтъна”, “Обич”, “Йова разказва”, “Писано с огън”, “До Боянския майстор”…
“Вяра” представя три стихотворения на авторката, които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи:
БЪЛГАРИ
Един народ – и силен, и богат,
посреща с хляб и сол, с цветя закичва.
Един народ – потомци на Кубрат,
до огън мрази и до кръв обича.
Засукал песен рано още в мрак,
надигнал бъклица с червено вино,
под писък на куршум развял байряк
за хубост и за благо на родина,
той още помни страшната си клетва,
с вода и здравец си поръсва рана,
прегъва крак пред кръста светъл
и извора на белоногата Гергана.
Един народ – и жилав, и корав,
по-горд от лъв, по-силен от орела,
хоро играе върху жар със гняв.
Пред тоз народ главата съм си свела.
ВИСОКО
Няма път до тебе, Синеоки.
Зимата пътеките е скрила.
Ще те стигнем, само ако скочим
лъвски от хомота до бесило.
Който скочи толкова високо,
закълни го пред кама и кръст
да не трепва нивга пред жестокост!
Свободата си да плаща с кръв.
Няма да сме много – неколцина.
Трудно престрашава се раята
да остави всичко заради родина,
да си сложи на дръвник главата.
Сигурно не помним път висок,
дето води до живот свободен,
щом увисва тежко, Синеоки,
в примката въпроса ти „Народе????“
БАБИНАТА БАНИЦА
Тази утрин земята е бяла –
баба точи кори на небето.
Уж снежинки валят на парцали,
а пък пада любов и е светло.
Снощи баба в котлето на Господ
гъсто мляко дои от звездите,
пасли мащерка, риган и троскот,
на небето са тъй лековити.
После жъна небесната нива
и замеси тесто във нощвите.
Баба точи и пее щастлива.
Ръси сирене щедро в корите.
А на близкия облак отсреща
риза божия ангел простира.
Господ с нея стоял е до свещите,
дето пращат молитви в всемира.
Баба ръси небето с брашно,
бял е пътят към рая по пладне.
Спира времето, щом със любов
някой баница прави за гладните.
